Откакто се помнеше, тя изпадаше в крайни настроения.
Професора обикновено успяваше да прогони тъгата, поне за известно време.
С усилие прогони спомените.
— Ето я — каза сега, като кимна към красивата си колежка Елена Родригес на отсрещния тротоар.
Латиноамериканката отиваше към сградата от противоположната посока. Вървеше със сведени очи и мрачно лице. Вдигна поглед и ги видя. Тръгна да пресича. Погледна за момент цивилната кола, в която имаше само един полицай. Спря на платното, сякаш се уплаши да не я видят; дръпна се назад. Мина един камион и тя пак тръгна бързо след него — право към едно приближаващо такси. Чу се пронизителен вик и свирене на спирачки като писък на граблива птица, после — глух удар. Даниел и Габриела не виждаха добре от мястото, където стояха, но след миг тялото на Елена се стовари на платното.
— Боже! — прошепна Даниел.
Полицаят от цивилната кола веднага изскочи и се притича на помощ. Огледа се за миг, после се наведе над жената и извади радиостанцията си. Шофьорът на таксито също притича, като размахваше отчаяно ръце.
— Господи! — промълви Даниел. — Дали е добре?
Нещата наистина изглеждаха зле, но Габриела прошепна:
— Не се тревожи за нея. Хайде.
Хвана го за ръката и го дръпна напред. Извади ключовете от джоба си и забърза към сградата. Докато полицаят се грижеше за Елена и говореше по радиостанцията, двамата влязоха във фоайето. Габриела пъхна ключа в ключалката на вътрешната врата и след по-малко от минута вече бяха на втория етаж, пред вратата с месингова табела: „Прескот Инвестмънтс“, ООД.
Вратата бе запечатана с жълто тиксо, на което пишеше: „Полицейска забрана. Не влизай“. Имаше телефонен номер, на който човек можеше да се обади, ако иска достъп до офиса.
Даниел се колебаеше, но Габриела отключи и бутна вратата навътре, при което лента се скъса със силен звук.
Затвори вратата, спря и се огледа удивено.
— Боже мой, взели са всичко! Компютрите, машините за унищожаване на документи, харддисковете, шкафчетата. Трябвал им е цял камион!
Даниел също огледа помещенията. Надникна през прозореца.
— Не мога да разбера как е Елена — отбеляза. — Дърветата ми пречат. Струва ми се, че още лежи.
— Не можем да се тревожим сега за нея. Трябва да претърсим за парите и списъка. Трябват ни!
Заоглежда трескаво малкото предмети, които бяха останали. Няколко грозни произведения на изкуството, снимки, дипломи и сертификати на стените. Също вази с изкуствени цветя, канцеларски материали, чаши, изсъхнали цветя, семейни снимки, винени бутилки, кутии с кафе и храна. На две масички имаше професионални списания, последните броеве на „Ню Йорк Таймс“ и „Уолстрийт Джърнал“, няколко книги: „Кредитни пазари в страните от БРИК“, „Счетоводни процедури“ и „Данъчно облагане на дружества за проучване на нефтени и газови находища“.
В ъгъла бяха оставени няколко кашона — отворени и пълни с документи.
Габриела коленичи и се разрови из тях.
— Има ли нещо полезно? — попита Даниел. Затършува в чекмеджетата, в които нямаше нищо, освен канцеларски принадлежности.
Тя бързо прегледа папките.
— Не — отговори. — Това са само документи за наема и собствеността на сградата. Нищо, което да е свързано с бизнеса на Чарлс.
Започна да гледа в чекмеджетата и шкафовете, докато Даниел надничаше под килима и почукваше по стените, явно с надеждата да намери някакъв тайник.
Типичен мъжки подход, помисли си Габриела. Но не можеше да каже, че е по-лош от нейния.
Продължиха търсенето. След двайсет минути обаче тя сковано се изправи и се огледа.
— Нищо — каза отчаяно. Затвори очи и въздъхна. Погледна часовника на стената. — Чарлс винаги държеше часовника с десет минути напред. За да не закъснява, да не изпусне някоя среща или конферентно обаждане. Имаме точно два часа. Ох, Сара. — Изхлипа сподавено. — Какво ще правим?
Даниел отново погледна предпазливо през прозореца.
— Полицаят говори по радиостанцията. Гледа към сградата. Изглежда, като че ли подозира нещо. Хайде да се махаме.
В този момент Габриела се сепна.
— Нефт и газ — възкликна.
— Какво?
Посочи масичката в чакалнята:
— Книгата.
Сочеше учебника, дебел и внушителен. „Данъчно облагане на дружества за проучване на нефтени и газови находища“.
— Никога не сме се занимавали с такава дейност. — Взе книгата и я разгърна. — Даниел, гледай.
Първите стотина страници съдържаха кратък текст относно процедурите за осчетоводяване и плащане на данъци. По средата обаче имаше десетина листа, добавени допълнително към книгата и нямащи нищо общо с нефта и газа.