— Някой от микробуса се обади на хората в патрулната и им каза да се махат веднага — досети се Габриела. — Да, ченгета са. Сигурно се надяват да ги заведа при Чарлс.
— Виж там — измърмори Даниел.
Тя проследи погледа му и видя кола без отличителни знаци, но явно пак полицейска — сив седан с няколко малки антени на покрива.
— По дяволите! — изръмжа ядосано. — Навсякъде са!
— Какво да правим?
След кратко замисляне тя предложи:
— Да отидем у нас. Чакай, я иди там, до бордюра.
— Какво?
— Застани на слънце.
Даниел се намръщи недоумяващо. Но после се усмихна:
— Аха, искаш да ни видят.
— Точно така.
След десет минути отново бяха в блока ѝ. Вътре не срещнаха натрапници и се качиха в колебливия асансьор, за да ги откара до втория етаж. В апартамента с южно изложение, Габриела остави чантата „Тифани“, която ѝ бе донесъл, на една антикварна маса до вратата. Дамската чантичка — също. Съблече якето и го закачи.
Даниел се огледа, спря поглед върху книгите и снимките на красиво русо момиченце.
— Сара — отбеляза.
Тя не си даде труда да кимне. И без това думите му бяха констатация, а не въпрос.
Даниел забеляза и други снимки, главно на Габриела. На няколко от тях беше с родителите си. За по-дълго спря вниманието си върху една от тях.
— Тук с баща ти ли сте?
— Да — отговори тя, като погледна към него.
— Красив мъж. Родителите ти в града ли живеят?
— Той почина. Мама е в дом.
— Съжалявам. Какъв беше по професия?
— Работеше в електрическа компания. Мениджър в „Кон Ед“.
Снимката бе правена преди десетина години. Габриела бе на двайсет и две тогава, а баща ѝ — точно с трийсет години по-стар; бяха родени на една и съща дата: 10 май. Зодия Телец. Тя каза това на Даниел, после добави тъжно:
— Той обичаше да казва, че на нас, Телците, ни дреме на рогата за астрологията.
Даниел се засмя и още веднъж погледна високия мъж с прошарена коса.
Тя не му каза, че снимката е правена една седмица преди смъртта му.
Двамата стояха непринудено, спокойни и засмени. Майка ѝ бе в добро настроение и на шега ги снима.
Даниел забеляза също десетина художествени фотографии, черно-бели. Приближи се, за да ги разгледа по-добре. Повечето бяха натюрморти и пейзажи, но имаше и някои портрети.
— Ти ли си ги правила?
Тя гледаше навън през един процеп между завесите.
— Кое?
— Тези снимки. Твои ли са?
— Да.
— Впечатляващо.
Той стъпи на килима пред снимките и се наведе, за да ги разгледа.
— Навремето рисувах, но фотографията повече ми хареса — обясни Габриела. — Има нещо съблазнително в това да вземеш действителността и да я овладееш.
Изрече последните думи с ентусиазъм, който внезапно изчезна и тя се умълча. Загледа се в една рисунка на сърце, под което очевидно с много усилие бе написано: „Аз обичам мама“.
Сега Даниел отиде при прозореца.
— Виждаш ли ченгетата? — попита тя, като отмести очи от детската рисунка.
— Още не.
Обсъдиха какво да правят по-нататък, как да спасят Сара — да проникнат в офиса на „Прескот Инвестмънтс“, да потърсят „Октомврийския списък“ и парите.
Габриела се отпусна тежко на един стол.
— Непосилно е — въздъхна.
— Нищо не е непосилно, ако действаш последователно. — Той огледа улицата и изцъка. — Да. Ето ги. Отсреща има игрище и там стоят двама с наведени глави. Носят костюми и наоколо не се виждат деца. Може би говорят по скрити микрофони. О, има и на онзи покрив срещу нас. Приличат на двамата, които ни досаждаха на улицата.
— На покрива ли? — удиви се тя. — Вътре ли надничат?
— Не, изглежда, че монтират някаква апаратура. Микрофон — с нещо като сателитна чиния.
Габриела се обърна и разсеяно се огледа.
— Хубаво.
Даниел я погледна въпросително.
— Кажи ми, когато свършат.
Тя закрачи нервно напред-назад пред прозореца.
След не повече от минута той каза:
— Готово. Насочиха някаква голяма фалическа лупа насам.
Тя се приближи до него и прошепна:
— Хайде да поговорим за Чарлс и случващото се, но не споменавай нищо за Джоузеф.
Той кимна.
Пет минути двамата водиха импровизиран, но естествено звучащ разговор за престъпленията, в които полицията обвиняваше Чарлс Прескот, и за нейното отчайващо положение. По едно време тя искрено заплака и се наложи да замълчи, за да се овладее.