След малко застана до прозореца и каза на Даниел:
— Ела при мен.
— Какво?…
— Ела!
Той се намръщи, заинтригуван от тона ѝ, и се подчини. В хладния ветрец, който проникваше през отворения прозорец, тя го прегърна силно и го целуна по устата. Колебливо отначало, но после — по-уверено.
— Целувай ме страстно — прошепна.
Това го изненада, но той направи, както тя искаше, уверено и страстно — прегърна я толкова силно, че раменете я заболяха. Почувства, че желанието му е истинско. Тогава копнежът в нея се отприщи.
Въпреки страстта си положи усилие да прошепне:
— Дръпни се и ме гледай, сякаш се любуваш на това, което виждаш. — Съблече виненочервения пуловер.
— Не се налага да се преструвам — прошепна той.
По светлосин сутиен и прилепнал клин Габриела отиде до прозореца, спря за момент и събра завесите. Отново облече пуловера.
— Проклятие! — измърмори Даниел.
Тя постави пръст пред устните си. Взе дистанционното и като спря звука, включи телевизора и започна да прехвърля каналите, докато намери един, предлагащ порнографски филми с таксуване на минута. Две щраквания, и долнопробното порно започна някъде от средата, от сцена, в която мъж и жена се натискаха върху много изстрадал шезлонг до някакъв басейн. Габриела увеличи звука.
Ъх, ъх, ъх…
Тя кимна към вратата и взе коженото си яке от закачалката в антрето. Лицето ѝ обаче посърна, когато погледът ѝ се спря върху дрехата на съседната закачалка — детско якенце от изкуствена кожа.
Сълзите ѝ отново потекоха.
Даниел постави ръка на рамото ѝ и я прегърна окуражително. Габриела си сложи слънчевите очила, той също своите и двамата излязоха в коридора, където миришеше на почистващ препарат. След десет минути се измъкнаха през сервизния вход зад сградата и отново тръгнаха към Сентрал Парк, скрити от дебнещи очи и уши.
11.
Събота, 11.15
45 минути по-рано
— Още не мога да повярвам — прошепна Габриела. — Ако го познаваше, ако познаваше Чарлс, и ти щеше да кажеш, че това, което твърдят онези мъже, е невъзможно.
Двамата е Даниел продължиха мълчаливо под сенчестата улица на Горен Уестсайд. Почти бяха стигнали до апартамента ѝ. От там тя смяташе да се обади на Елена и адвоката на Чарлс и да се опита да разбере какво е станало.
— Той беше най-добрият човек на света — добави. — Когато се разведох, каза, че ако имам нужда от нещо, каквото и да е, само да му кажа. Намери ми адвокат за развода. Един от най-добрите в града. Даде ми назаем десет хиляди за разходите. Но се оказа, че не е заем. Когато се опитах да му ги върна, не пожела да вземе нито цент.
Тя извади хартиена кърпичка и попи с нея очите си.
Завиха по наподобяваща каньон странична улица, водеща на запад. След броени минути вече бяха при офиса — пететажна тухлена сграда на няколко пресечки от Сентрал Парк, между „Кълъмбъс“ и „Амстердам“.
Когато влязоха във фоайето, някакъв мъж, застанал при асансьора, я изгледа от глава до пети.
— Габриела Маккензи?
— По дяволите. Пак ли ченгета? — прошепна тя на Даниел.
Тогава забелязаха, че мъжът държи хартиен плик от веригата за здравословна храна „Хол фуудс“.
— Какво е това? — тихо попита тя.
— Ти ли си Габриела?
Непознатият беше висок, близо метър и деветдесет, със ситни руси къдрици, солиден, но не дебел. Солиден като чувал с изкуствен тор.
— Да, аз съм. А вие кой сте?
Той се изхили идиотски:
— Хей, здрасти, бе! Как я караш? Хубава сутрин, нали? Прекрасна. Прогнозата е за облаци и рязко застудяване, но нека да се радваме на това, което имаме сега, как мислиш?
Приближи се към тях, доста пъргаво за толкова едър мъж. Усмихна се леко.
— Аз съм Джоузеф. — Не подаде ръка. — Не си човъркай мозъка. Не ме познаваш.
Кимна на Даниел, който се вгледа изпитателно в кафявите очи на натрапника. Под разкопчаното черно палто Джоузеф носеше широко кафяво сако и риза, която имаше две големи гънки на корема. Зъбите му бяха с розов оттенък.
— А вие…? Откъде ме познавате? — попита Габриела.
— О, все още не. Поне не лично. Голям пропуск. Как си днес? Не си много приказлива май. Няма проблем. Имам нещо, което ще те заинтересува.
— Какво говорите? Оставете ни на мира.
— Момент. Казах: „заинтересува“. Не ти ли е любопитно да разбереш какво е то?
— Не.
— Брей, брей. Аз пък съм сигурен, че ще те заинтересува. Залагам пет кинта. Ловиш ли се на бас?