Индиецът бе взел основната инициатива в разговора и сега пак той обясни:
— Финансовият отдел и ФБР разследваха паричните потоци през няколко подозрителни сметки за търговия с ценни книжа тук и в чужбина. Някои от тези сметки бяха открити на името на господин Прескот и изглежда, че са използвани за облагодетелстване на различни негови клиенти. Има нюйоркска връзка, затова се включихме и ние. Разследването тече от няколко месеца.
— Не може да бъде!
— Тази сутрин смятахме да влезем в офиса му и да го арестуваме, но явно е научил за разследването и вчера е избягал. В момента имаме екипи, които претърсват офиса и дома му. Изчезнал е, опразнил е половин дузина банкови сметки в САЩ и е прехвърлил парите в непроследими задгранични депозити.
Тя сведе очи. Бяха застанали близо до една шахта на канализацията. Желязната решетка отгоре бе от друго място, не от Ню Йорк. Дори не беше американска.
— Вчера Чарлс каза, че ще работи до късно. През по-голямата част от деня бях на делова среща извън офиса. Сутринта го видях за около час. Разменихме само няколко думи. Предположих, че е останал да работи до късно и после се е прибрал вкъщи.
— Не се е прибирал вкъщи. Следяхме дома му.
— Заминал ли е? Боже мой!
Кеплър се обърна към Даниел и се поинтересува:
— Приятел ли сте на госпожица Маккензи?
— Да.
— Вие познавате ли Чарлс Прескот?
— Не — намеси се Габриела. — Не го познава.
— С Габриела се запознахме снощи — обясни Даниел.
Полицаите веднага изгубиха интерес към него. Явно помислиха, че я е забърсал в някой бар, изпукал я е набързо през нощта и сутринта е останал за закуска. На Даниел му беше безразлично какво е впечатлението им за него.
— Със сигурност има грешка — настоя Габриела. Най-напред Чарлс никога не би направил нещо противозаконно. Не е възможно. — Гласът ѝ потрепери. Тя се покашля. — Ако е заминал неочаквано, сигурно е изникнало нещо спешно, убедена съм. Може би някой клиент има проблем. Чарлс е такъв. Той е повече от инвестиционен консултант. Той е приятел…
— Проблем, да. Федерално престъпление. — Кеплър добави: — Наистина, госпожице Маккензи, няма грешка.
Не издаваше емоция, но в гласа му се долавяше нотка на раздразнение.
— Аз съм офис мениджър — запелтечи Габриела. — Как би могъл да направи такова нещо, без аз да разбера? Как е възможно?
Даниел се размърда неловко, сякаш искаше да я предупреди: „Това не е най-разумното, което можеш да кажеш — сама да се посочиш като възможен съучастник.“ Тя замълча. Сурани примигна зад евтините си черни очила и каза:
— Нямаме доказателства, които да ви уличават в схемата.
Тонът му обаче намекваше за едно „все още“ на края на изречението.
— Кой е клиентът, когото имахте предвид? — попита Габриела.
— Все още нямаме имена. Според ФБР има хора от Далечния изток, Южна Америка и Близкия изток. В момента проследяват паричните преводи и покупките на ценни книжа.
Габриела се изсмя, макар и леко истерично:
— Наистина има грешка! Не съм чувала да работим с хора от там. Аз познавам всички клиенти.
— Е, според нашата информация Прескот е имал клиенти там — отвърна Сурани. — Трийсет и двама, както изглежда. И е прехвърлял пари между тези сметки. Кой знае защо? Пране на пари, най-вероятно. Засега обаче не сме сигурни.
— Боже! — удивено прошепна тя. — Трийсет и двама клиенти?
— Според информацията отпреди два дни.
Габриела отвори уста, но после бавно стисна устни, сякаш бе останала без думи.
— Госпожице Маккензи, трябва да разберете, че господин Прескот ни изненада. Знаехме, че има еднопосочен билет за Цюрих в Деня на Колумб, затова решихме, че дотогава смята да остане в страната.
— Еднопосочен ли? Не, аз уреждам всичките му пътувания. Нямаше никакви планове да заминава. Още по-малко с еднопосочен билет.
— Имал е! — повиши тон Кеплър.
Партньорът му продължи:
— Прескот явно е научил за разследването и се е изнесъл по-рано. Обаче не за Швейцария. Не знаем къде. Затова ни трябват имената и адресите на тези трийсет и двама клиенти.
— Не намерихте ли нещо в офиса?
Сурани обясни:
— Знаем, че вчера около 18.00 е кацнал в Сен Мартен. След това е изчезнал. Местните власти там не могат да го открият. Надяваме се вие да ни сътрудничите. Трябва да разберем къде е отишъл.
— Кажете ни всичко, което знаете — настоя Кеплър, като я погледна с присвити, тъмни очи.
— Не знам нищо!
— Вероятно знаете, Габриела — саркастично възрази той. — Знаете ли например за къщата в Маями?