Най-сетне той разбра, че се отнася за него. Обърна се към нея и се намръщи.
Тя му показа ръкава си, на който имаше кафяво петно.
— Вижте.
С красивото си широко лице и късата си черна коса мъжът поразително напомняше на един известен актьор. Той огледа ръкава ѝ, после — лицето ѝ. Проследи с поглед нейния до чашата си с уиски. Вдигна вежди.
— Ох, по дяволите! — По телефона каза: — Ще ти се обадя по-късно, Андрю. — Затвори. — Аз ли го направих? Много се извинявам.
— Да, когато оставихте чашата си. Току-що. Говорехте по телефона, после се обърнахте и тя се разплиска.
— Съжалявам — повтори той. Звучеше искрено, не отбранително.
Премести поглед от петното към блузата — цялата блуза, под която съвсем леко личаха очертанията на сутиена. Бледосин. После — отново към петното.
— Копринена ли е?
— Да.
— Знам какво да направим — заяви той и пое инициативата.
Извика бармана, младеж, който явно прикриваше татуировките на врата си с грим — все пак тук беше Уол Стрийт, а не Ийст Вилидж.
— Газирана вода и кърпа. Не, не зелената. Онази бялата. Бялата кърпа. И сол.
— Сол ли?
— Да, сол.
„Препаратите“ пристигнаха. Мъжът не приложи газираната вода и солта лично, а накара Габриела да си ги сложи. Тя също беше чувала за този трик — от майка си; а той — от баба си, както обясни.
— Внимателно със солта — предупреди я. — Не знам доколко е безвредна за коприна. Може да похаби плата, ако търкате прекалено силно.
Магията подейства. Върху плата остана съвсем леко по-бледо петно.
Габриела се вгледа в очите му под дебелите вежди.
— Защо не пиете мартини като всеки друг? — попита.
— Не обичам мартини. Бих си поръчал ягодово „Козмо“, но в такъв случай петното нямаше никога да излезе. Аз ще платя за химическото чистене.
— Ако бях мъж, щяхте ли да ми предложите?
— Не правя никакви предложения на мъже, носещи копринени блузи.
Тя запази сериозно изражение за момент, сетне се разсмя.
— Не, благодаря — каза след малко. — И без това смятах да я нося на химическо.
— В такъв случай отново моля да приемете извиненията ми.
Тя вдигна длани.
— Приемам.
Постигнаха помирение, тя отново се зае с договора за наем, а той вдигна телефона. След като нанесе поправки и на последната страница на документа, а той затвори, настъпилата тишина ги накара отново да се погледнат един друг — отначало в огледалото — и разговорът се възобнови.
— Сега заради мен ще се приберете вкъщи миришеща на уиски. Какво ще каже мъжът ви?
— Сигурно няма да разбере, защото живее на петдесет километра от мен.
— О, и вие ли сте в този клуб? Между другото, аз съм Даниел Риърдън.
— Габриела Маккензи.
Стиснаха си ръцете.
За известно време разговорът блуждаеше напосоки — и двамата изпробваха почвата — но после намери правилното направление, включващо неизбежния въпрос в Ню Йорк: „Какво работите?“
Даниел имаше фирма за рискови инвестиции.
— Фонд „Норуок“. — Посочи с глава. — Намира се на няколко пресечки от тук. На „Бродуей“.
Габриела кимна към документите:
— Аз съм офис мениджър на една компания за финансови консултации. „Прескот Инвестмънтс“.
— Не съм я чувал.
Той хвърли кратък поглед върху документите пред нея, но бързо отмести очи — сякаш надничането в поверителните книжа на чужди клиенти го караше да се чувства неловко като зяпането през отворена врата на тоалетна.
— Фирмата е малка. Шефът ми работеше за „Мерил“, но преди няколко години направи своя компания. Така е много по-доволен.
— Офисът ви наблизо ли е?
— Не, в Източен Мидтаун. В Търтъл Бей. — Тя въздъхна. — Шефът ми… страхотен човек е, но тази сутрин ми натресе това. Иска да наеме склад на Банкърс Скуеър — близо до Уол Стрийт — и сделката пропадна. Сега трябва да проверя един друг обект… и да изготвя четирийсет страници договор. Трябва да е подписан до две седмици.
— Две седмици?
— Да. А нали знаете Банкърс Скуеър? Няколко часа трябваше да чакам само за огледа на склада. При цялото това строителство.
— Аха, новата сграда на стоковата борса. Трябваше вече да е готова.
— Както и да е. Дойдох тук да си набележа някои неща и да се отпусна.
— А пък аз ви залях с уиски.
— Вие май също работехте. Имахте делово обаждане.
Тя кимна към двата мобилни телефона пред него:
„Айфон“ и „Моторола Дроид“.
— Имам проект с едно акционерно дружество в Аруба. Днес се финализира. От девет часа бях в адвокатската ни кантора.