— Това е красиво име — отбеляза Сам: първите му думи, откакто се беше представил.
Имаше нещо познато в този човек — стегнатото мускулесто тяло, непринудената поза, спокойните очи. Изведнъж Габриела си даде сметка, смаяно — да, Професора! Но не приживе — а в погребалното бюро, легнал в покрития с коприна ковчег. И, разбира се, видян през призмата на сълзите — както тогава, така и сега.
— Наистина хубаво име — съгласи се Андрю. — Така, Даниел ми каза, че Джоузеф не иска само списъка, а и известна сума пари, нали?
Жената докосна очите си. Върховете на пръстите ѝ се навлажниха.
— Да, така е — отговори. — Някакъв хонорар, който е платил на Чарлс. — Пое си дълбоко въздух и добави: — Но аз нямам толкова пари, половин милион, дори да ипотекирам апартамента си. Аз…
Замълча.
Даниел обърна сините си очи към нея. Прошепна утешително:
— Всичко ще се оправи, Мак.
Произнасянето на прякора ѝ също ѝ подейства успокояващо. Както и докосването на коляното му до нейното, бедрото му до нейното, отново пръстите му върху ръката ѝ. Той пак ги дръпна; но крака си не отмести. Тя чувстваше силата и топлината на мускулите му.
— Значи — обобщи Андрю — Джоузеф иска списъка и пари. — На авторитетното му лице се изписа лукаво изражение. — Помислете обаче. Той поема огромен риск — доживотен затвор или да бъде застрелян от отряда за освобождаване на заложници. Това ни подсказва, че мотивът му не е само алчност.
— Така ли?
Даниел се намеси:
— Джоузеф е отчаян. Може да изглежда самоуверен. Но всъщност се страхува. Предполагам, че дължи пари на някого. Или трябва да изчисти някакъв друг дълг. Голям дълг. Някой го е хванал здраво за гушата. И няма да го пусне, докато не се изплати. Или докато не му даде списъка.
— А това е добре за нас — додаде Андрю.
— Добре ли е? — попита Габриела.
Даниел обясни:
— Винаги е по-лесно да се преговаря с отчаяни хора.
— Той не се държеше като отчаян — мрачно възрази тя. — На мен ми изглеждаше доста уверен.
— У вас ли е списъкът? — попита Андрю.
— Не е при нас. Но е в сигурни ръце. В апартамента на един приятел, Франк.
— Имате ли доверие на този Франк? — попита Сам.
— Той е малко странен, но да, надежден е… когато става дума за мен. — Габриела изрече тези думи, като избягваше погледа на Даниел. — Но не знам как ще се развият нещата. Казахте да „преговаряме“. Аз смятам да му дам това, което иска, и да си върна дъщерята. Това е.
След кратък размисъл Андрю каза:
— Вижте, Габриела, не съм сигурен, че нещата са толкова прости.
— Защо?
— Даниел каза ли ви с какво се занимаваме ние със Сам?
— Не.
— Имам застрахователна компания. Специалността ни е да разработваме високорискови политики. Ако искате да построите фабрика на някое известно проблемно място — например в размирна страна като Либия — ние ще застраховаме най-ценните ви служители и обекти. Една от най-печелившите ни услуги е застраховка срещу отвличане. Когато някой бизнесмен бъде похитен в чужда страна, понякога фирмата или близките му се обръщат към полицията. Но понякога — когато не могат или е прекалено рисковано да замесват властите — разчитат на фирми като нашата да преговарят за освобождаването му и плащането на откуп. Точно това възнамерявам да направя сега с Джоузеф. Ще му дам това, което иска, срещу гаранция, че ще освободи Сара невредима.
— Мо… можете ли да го направите?
Андрю се усмихна:
— Това е работа за един ден. И колкото и странно да звучи, е една най-обикновена сделка. Отвличане, банков кредит или закупуване на джойнтвенчърна компания — когато се стигне до самата сделка, разликите не са особено големи. Винаги плащаш на вноски. Никога всичко наведнъж. Ако дадете на Джоузеф всичко, което иска, веднага, той няма да има стимул да… остави никого жив.
— „Октомврийският списък“ е у мен. Но нямам пари.
— Напротив, Мак, имаш пари — поправи я Даниел.
Габриела се намръщи.
Андрю обясни:
— Даниел ще даде откупа и ще плати хонорара ни.
— Какво?
Тя се обърна смаяно към Даниел. Той кимна.
— Не мога да приема такова нещо от теб.
— Не можеш да не приемеш — мрачно каза той. — Не и на този етап. Нямаш друг избор. Няма да открием скритото съкровище на шефа ти навреме.
— Но…
Тя замълча. Завъртя се и притисна лице до врата му; захлипа. Той я прегърна силно. Останаха така, докато тя си поплака. Той я притисна още по-силно; зарови лице в косата ѝ и вдиша дълбоко.