Двамата със Сурани не си падаха по обличане в женски дрехи, но ако си падаха, щяха да станат ревностни последователи на детектив Габи.
Тя също беше легендарна личност. Дъщеря на един детектив от „Организирана престъпност“, бе постъпила в полицията веднага след колежа като криминалист. След като баща ѝ загина при изпълнение на служебния си дълг, стана детектив и се премести в „Тежки престъпления“, като често участваше в разследвания на организираната престъпност, и най-вече на крайно жестоките източноевропейски банди, действащи в Бруклин и Куинс.
Известна с дейността си под прикритие, тя имаше впечатляващ брой задържания. И по-важно — по-голям процент осъдителни присъди от всеки друг. Всеки можеше да арестува някого; съвсем друго бе да имаш достатъчно ум и кураж, за да изпратиш мръсниците за дълъг период зад решетките.
Габи отметна един непослушен кичур кестенява коса от челото си.
— Искаш операция под прикритие, а? — попита и нея капитанът.
— Звучи като телевизионно шоу — пошегува се Кеплър, опитвайки се да я накара да се усмихне. Никой не му обърна внимание и той реши да престане с опитите за разведряване.
— Да — отговори тя.
— Каква е интригата?
— Чух от един информатор, че се е появил играч. Казва се Даниел Риърдън.
— Не съм го чувал. Организирана престъпност?
— Не намерих връзка е никоя от мафиотските организации. Според информатора ми ръководи малка престъпна група в района на Уол Стрийт. Работи с двама партньори. Знам само малките им имена. Анди, или Андрю, и Сам.
— Или „Самюел“? — поинтересува се Кеплър.
Тя обърна очите си към него. Обикновено бяха зелени, но днес изглеждаха по-жълтеникави.
— Само „Сам“ — каза рязко, разбирай: „Ако бях чула по-дългото име, щях да го спомена.“ — Не знам нищо друго за тях. Но моят информатор е чул за мръсни сделки на стойност осемцифрени числа.
— Боже, кой е тоя информатор?
— Един тип, свързан с бандата на Седуто.
С известно възхищение Кеплър отбеляза:
— Имаш информатор, внедрен при Седуто? И е още жив?
— Много е добър — отговори тя раздразнено. — И му плащам много пари, за да е добър.
— С какво се занимават Риърдън и хората му? — попита капитанът.
— Сериозни неща, Пол. Главно пране на пари, малко наркотици, малко оръжие. Офшорни машинации. Но най-лошото е, че е убил поне пет-шест души. Двама-трима свидетели и няколко конкуренти. А единият от свидетелите… бил е със семейството си. Риърдън е убил и тях.
— Ох, леле — измърмори Сурани, като поклати глава.
— Престъпна дейност за много милиони и поръчкови убийства — замислено каза капитанът.
Не звучеше изобщо изненадан. Добра реклама в медиите, мислеше си. Може да беше цинично, но Кеплър знаеше, че в този занаят човек трябва да се грижи за имиджа си. Героичните подвизи бяха важни, когато се решаваше бюджетът; бяха важни и когато дойдеше време за повишения. Всеки научаваше тази игра и никой не се чувстваше виновен, че я играе.
— Как мислиш да го примамиш? — попита Баркли.
— Ще бъде трудно. И адски подозрително според информатора ми. Трябва да направя фалшив офис някъде в Манхатън.
— Офис ли? Какво означава това? — попита Баркли рязко.
— Фирма — отговори тя със същия тон. — Компания, офис. Примерно инвестиционна фирма. Не ми трябва много. Две стаи, мебели. Няколко фалшиви досиета, които аз ще подготвя. Декори, реквизит. Офисът ще бъде полупразен — и разхвърлян, сякаш е имало обиск. Това е част от плана ми.
— Тук да не провеждаме „Абскам“? Нямаме много пари.
— Какво е „Абскам“? — попита Сурани.
Никой не отговори. Кеплър си каза, че трябва да обясни на партньора си, че това е една от най-големите тайни полицейски операции в американската история.
— Няма да струва много — увери ги Габи. — Мислех дали да не използваме онова място, което от „Наркотици“ затвориха миналия месец. Така си стои празно. В Мидтаун. Търтъл Бей. О, и ще ми трябва празна къща, някъде в Горен Ийстсайд. Само за външност. Цялото нещо ще струва два-три бона максимум.
Баркли изръмжа:
— Вероятно може да се направи.
— Ще накарам информационния отдел да направят фалшив сайт на компанията. Да изглежда така, сякаш току-що са го разбили. И ще направя профил във „фейсбук“ за лъжливата ми самоличност. Елементарни неща. Но достатъчно, за да заблудя Риърдън, ако провери. Което той сто процента ще направи.
Баркли отново изръмжа:
— Чакай. Трябва да ме убедиш, детектив. Разкажи ми повече за този Риърдън.
— Не знам много. Проучих го. Богат е. Живее нашироко. Има мазерати, но то е по-бавно от поршето му. Има луксозна лодка в Кънектикът и друга в Долен Манхатън.