— Целевата дата е Денят на Колумб, затова го наричам „Октомврийския списък“ — списък с хората в синдиката. Организирани от шефа ми.
— Прекрасно — похвали я Кеплър.
Беше искрено впечатлен. Ако беше в другия лагер, като нищо щеше да се влюби в Габриела.
Тя продължи:
— Джоузеф ще си поиска обратно депозита, който е платил на Прескот. Четиристотин хиляди долара или нещо такова.
— Ей, чакай — не мога да извадя толкова оборотни пари — побърза да предупреди капитанът.
— Не е необходимо. Не ми трябват истински пари в брой. Това е, за да накараме Риърдън да помисли, че залогът е голям. Ако капарото е четиристотин бона, значи става дума за сериозни пари. Така окончателно ще лапне въдицата.
— Защо ти е да използваш информатора си? — попита Баркли. — Защо не някой детектив под прикритие?
— За по-голяма достоверност. Ако Риърдън реши да провери, ще открие, че Джоузеф е свързан със Седуто. Но както казах, ще ми трябват поне още двама-трима души, освен вас тук. Искам Елена Родригес от „Наркотици“.
— Ще се опитам да го уредя.
— Постарай се — императивно каза Габи. — Тя ми трябва. Добра е.
— Каква ще бъде нейната роля в сценария?
— Моя колежка във фирмата на Прескот.
— Спомена, че ще си жертва. Какво ще направи Джоузеф, за да те принуди да му дадеш списъка?
— Ще отвлече дъщеря ми.
Кеплър примигна изненадано. Дъщеря ли имала? Габи бе последната жена, която би си представил в ролята на майка.
— Риърдън ще бъде с мен, докато обикалям града и търся „Октомврийския списък“ и четиристотинте бона. Сигурна съм, че ще се обади на Андрю и Сам — ще се престорят, че искат да ми помогнат да си върна момичето. Но всъщност ще се опитат да сключат сделка с Джоузеф, да му продадат списъка или да се включат в бизнеса с него.
— Ами ако Риърдън не се хване? — попита Кеплър.
— В такъв случай просто няма да играеш голф един-два дни.
— Той не играе голф — уточни Сурани. — Той гледа голф.
Кеплър му показа среден пръст. Тайно. И го погледна влюбено.
— А пък аз ще олекна с два бона за постановката — измърмори Баркли.
Тя го изгледа като жена съпруга си, който е направил дребнава забележка за начина, по който е изгладила ризата му. Само Габи Макнамара, единствена от трийсетте хиляди ченгета в Ню Йорк, можеше да си позволи да гледа по такъв начин началството.
— Е, Пол, ще действаме ли?
А също да му говори толкова фамилиарно.
Баркли се замисли за момент.
— Добре, имам три дни максимум. Приключваме всичко в понеделник, независимо какво ще откриеш или няма да откриеш.
— Прието. Мерси. — Благодарността ѝ не прозвуча особено сърдечно. — Така, много труд ще трябва да хвърлим, за да убедим Риърдън, че всичко това е реално. — Сякаш казваше, че трябва да занесе дрехите си на химическо. — Трябва да застрелям някой полицай.
„Мен ли погледна, когато го каза?“ — запита се Кеплър.
— Не позволявам никаква стрелба в сценария — решително заяви Баркли. — В никакъв случай.
— Трябва. — Думата прозвуча още по-твърдо, защото бе изречена от толкова шикозно облечена жена. — Ако Риърдън има някакви съмнения, това ще ги разсее. Ще използваме халосни. Ще използваме някой младок от Патрулния отдел. Ще му бъде голяма тръпка.
— Не — възрази Кеплър.
Всички го погледнаха; Габи — най-строго.
— Не можеш да допуснеш Риърдън да бъде около теб — обясни той. — Полицаят или някой минувач ще го види, което го прави заподозрян. Той ще се скрие или отдръпне.
— Логично. Не се бях сетила за това. Ще се постарая да бъде на разстояние.
Баркли изтъкна:
— Медиите, обществото, всички ще полудеят, ако има застрелян полицай. Ще излезем на първата страница в „Ню Йорк Поуст“. Ще разпитват за него.
— Ще използваме фалшиво име. Проверих, в полицията няма служител, който да се казва Фред Станфорд Чапман. Това беше гаджето ми в гимназията.
Ще му направим фалшива служебна карта и ще подготвим фалшиво прессъобщение. Предупреди председателя на полицейския профсъюз, че това е част от сценария.
Габи се втренчи в капитан Баркли с поглед на снайперист. И замълча. Той измърмори неохотно:
— Добре, мисля, че ще стане.
— Аз ще организирам всичко.
Габи отвори чантичката си. Кеплър забеляза кълбо прежда, синя и зелена. Спомни си, че тя се успокоява с плетене. Отначало му се беше сторило странно, но пък той си губеше времето с „Енгри бърдс“ и судоку, и да, с гледане на голф. Тя извади лист хартия и го остави на масата пред тях.
— Това е сценарият, ден по ден, започвайки от днес следобед. Запомнете го. Ще го унищожим, преди да си тръгна. Може да има вариации и импровизации, но ще ви пращам съобщения, ако има промени в плана.