Джоузеф кимна:
— „Добре ли е дъщеря ми?“ означава, че имам зелена светлина да стрелям. „Даниел, какво става?“ означава да се пазя.
— Точно така.
— Разбрах.
— Чудесно.
Габриела прибра преждата и полузавършения шал в чантата. Погледна с любов Гюнтер, който още веднъж помаха с опашка. Тя се изправи, стисна ръката на Карпанков, после — на Джоузеф.
— Хайде, да се залавяме за работа.
Първа част