Выбрать главу

Брандън Сандърсън

Сплавта на закона

На Джошуа Билмс.

Който никога не се страхува да ми каже какво не е наред в някоя книга, а после защитава тази книга от всеки друг, който дръзне да й се нахвърли.

Благодарности

Ако не ме лъже паметта, за пръв път подхвърлих идеята за роман в по-късната ера от света на Мъглороден пред моя редактор някъде през 2006. От доста време обмислям света на Скадриал, планетата, на която се развива действието на тези книги. Исках да се освободя от клишето за фентъзи светове като статични места, където хилядолетия наред не се случва нищо и технологиите никога не се променят. Идеята ми беше за втора епична трилогия, развиваща се в промишлената ера, и трета в бъдещето — свързани помежду си от аломантията, ферохимията и хемалургията.

Тази книга не е част от споменатата втора трилогия. Тя е нещо като отклонение, вълнуващо хрумване, споходило ме неочаквано, докато планирах накъде може да отиде този свят. Разкривам ви всичко това всъщност защото е невъзможно да спомена всички хора, които ми помагаха през годините. Вместо това ще се опитам да изброя само тези, които ми съдействаха за тази книга.

Първи читатели, както винаги, бяха моят агент Джошуа Билмс и редакторът Моше Педер. Всъщност тази книга се посвещава на Джошуа. В професионален аспект той ме подкрепя в работата ми по-отдавна от всеки друг. Джошуа е прекрасна опора и истински приятел. Други алфа-читатели от моята читателска група са, както следва: Етан Скарстед, Дан Уелс, Алън и Джанет Лейтън, Кайлин ЗоБел, Карен Алстром, Бен и Даниел Олсън, Джордан Сандърсън (май тъй беше) и Катлийн Дорсей. Накрая, разбира се, е вдъхновяващият Питър Алстом, мой помощник и приятел, който прави какви ли не важни неща за книгите ми и никога не получава достатъчно благодарности.

От издателство „Тор“ благодаря на Ирен Гало, Джъстин Голенбък, Тери Макгари и мнозина други, които не бих могъл да назова — всеки от Том Доуърти, та до последния продавач. Благодаря на всички вас за чудесната работа. Още веднъж трябва да изкажа специални благодарности на Пол Стивънс, който извърши чудеса далеч над очакванията ми, за да ми оказва помощ и да ме снабдява с обяснения.

Бета-читателите включват Джеф Крийр и Доминик Нолан. Специални благодарности на Дом за познанията му по оръжейно дело. Ако някога ви потрябва някой, който да стреля точно, повикайте него. Бен Максуини и Айзък Стюарт направиха вътрешното оформление на книгата: ако сте забелязали, работата им върху „Пътят на кралете“ бе наистина невероятна. Те продължават да упорстват в своята ненадминатост. Освен това обърнете внимание на прекрасната корица, дело на Крис Макграт, към когото се обърнах лично заради чудесните рисунки на поредицата „Мъглороден“.

Най-накрая бих искал да благодаря отново на Емили, моята чудесна жена, за нейната подкрепа, съвети и обич.

Пролог

Уакс се прокрадваше приведен покрай оградата, подметките му стържеха по изсъхналата земя. Почти беше опрял своя „Стерион 36“ до слепоочието си; дългата сребриста цев бе покрита с червеникава глинеста прах.

Високата до кръста ограда беше паянтова, дъските — посивели от времето, овързани с оръфани въжета. Миришеше на старост. Дори червеите се бяха отказали много отдавна от това дърво.

Уакс надзърна над изпочупените дъски и огледа безлюдното градче. Породените от аломантията му синкави линии трепкаха във въздуха, проточили се от гърдите му към близките източници на метал. Така става, когато гориш стомана — тя позволява да разкриваш източниците на метал и ако пожелаеш — да се Тласкаш от тях. Тежестта на тялото му срещу тази на избрания метален предмет. Ако се окаже по-тежък от него, тялото му ще политне назад. Ако той е по-тежкият, ще отмести предмета.

Но сега той не Тласкаше. Наблюдаваше линиите, за да провери дали някой от източниците се мести. Засега никой. Клинове, прикрепящи стени, смачкани метални гилзи в прахоляка, подкови, паднали от копитата на коне — всичко това бе неподвижно като старата ръчна помпа, забита в земята вдясно от него.

Продължи да се озърта. Разпалената стомана в стомаха му приятно пламтеше. За всеки случай Уакс внимателно Тласна навън от себе си във всички посоки. Трик, който бе измислил преди няколко години — не Тласкаше някой конкретен предмет, а създаваше около себе си нещо като защитна сфера. Всеки метал, носещ се към него, щеше да бъде отклонен едва забележимо встрани.

Даваше си сметка, че тази защита не е идеална и че въпреки нея може да пострада. Но пък щеше да затрудни евентуалния нападател поне малко. Ако не друго, изстреляните куршуми щяха да се отклонят от целта.