Чу се леко почукване по вратата. И двамата извикаха "Влез" в един глас.
Кортни влезе с лист хартия в ръка и едва доловима усмивка на лицето. Явно господин Уайтхаус не беше всеобщ любимец.
— Господин Адлингтън очаква да го повикате, когато сте готови.
Ким кимна в знак на съгласие.
— Нека влезе.
— Мога ли да ви предложа нещо друго? Кафе, чай?
— Можеш и още как. Кафе и за двамата.
Кортни се отправи към вратата; малко преди да излезе, Ким се сети да добави:
— Благодаря ти, Кортни.
Кортни кимна и отвори вратата, за да влезе първият от списъка.
ГЛАВА 6
В четири и петнадесет следобед, след дванадесет идентични разговора, Ким удари глава в бюрото. Звукът от срещата на дървото с нейната глава й достави необяснимо удоволствие.
— Знам какво си мислиш, началство — опита се да я успокои Брайънт. — Явно в моргата си имаме истинска светица.
Той извади от джоба си едно пакетче ментолови бонбони срещу кашлица. По нейни изчисления, това му беше петото.
Преди пет години беше развил възпаление на гърдите и лекарят му беше казал да спре да пуши по тридесет цигари на ден. В желанието си да се избави от раздиращата кашлица, Брайънт беше започнал да смуче бонбоните един след друг. Пушенето си беше отишло, но пристрастеността към ментоловите бонбони беше останала.
— Трябва да ги намалиш, наистина.
— Знам, началство. Просто днес е един от онези дни.
Точно както всеки заклет пушач, и той злоупотребяваше в моменти на стрес или скука.
— Кой е следващият?
Брайънт погледна списъка.
— Джоана Уейд, английски език и литература.
Ким завъртя очи към тавана, когато вратата се отвори и в кабинета влезе следващият им събеседник. Беше жена, облечена с тесни черни панталони и копринена риза в люляков цвят. Дългата й руса коса беше вързана на висока опашка, така че подчертаваше ясно изразената й брадичка и лицето й, почти без грим.
Тя седна, без да подава ръка за поздрав, и скръсти левия си глезен пред десния. Ръцете й останаха прилежно прибрани в скута.
— Няма да отнемем много от времето ви, госпожо Уейд. Искаме просто да ви зададем няколко въпроса.
— Не съм госпожа.
— Извинете?
— Не съм госпожа, но моля ви, наричайте ме Джоана.
Гласът й звучеше твърдо и премерено, с лек северняшки акцент.
— Благодаря ви. От колко време познавахте директор Уайът?
Учителката се усмихна.
— Работих под началството на директор Уайът близо три години.
— Как бихте определили работните ви отношения?
Джоана Уейд прикова погледа си върху Ким и леко наведе глава встрани.
— Така направо ли, инспектор Стоун, без никакви романтични встъпления?
Ким не обърна внимание на закачката и на свой ред я погледна право в очите.
— Моля ви, отговорете на въпроса.
— Разбира се. Работните ни отношения бяха съвсем прилични. Имахме си своите добри и лоши моменти, но според мен това се случва с повечето жени, които работят заедно. Тереза беше силно отдадена на работата си, непреклонна във вярванията и убежденията си.
— В какъв смисъл?
— Методите на обучение са претърпели значително развитие от времето, в което Тереза е преподавала в класната стая. Често е нужна доза изобретателност, когато искаме знанието да достигне до младия, съзряващ ум. Всички правим опити да се адаптираме към културните промени, но според Тереза единственият начин на преподаване включваше ред, дисциплина и четене — и ако някой пробваше нещо различно, го очакваше подобаващо порицание.
Ким наблюдаваше езика на тялото на Джоана Уейд и прецени, че е честна и пряма. Освен това забеляза, че тя нито веднъж не погледна към Брайънт.
— Можете ли да ми дадете пример?
— Преди няколко месеца един от учениците ми предаде есе, в което половината текст се състоеше от съкращения — от онези, които най-често се използват като средство за комуникация в кратките съобщения, изпращани по мобилни телефони или във "Фейсбук". Накарах всичките двадесет и трима ученици в класа да отидат до гардеробчетата си и да донесат мобилните си телефони. След това настоях в продължение на десет минути да си изпращат кратки съобщения един на друг, като използват само граматически правилен английски език, заедно със съответните пунктуационни знаци. Цялото преживяване беше извънредно странно за тях, но в крайна сметка всички успяха да разберат неговата цел.
— Която беше?
— Да им покаже, че изразните средства зависят от средата, в която се използват. Случката не се повтори.
— И това не се хареса на Тереза?