Никола не беше лош човек и наказанието й щеше да дойде само, когато си спомнеше всичко.
Ким знаеше от собствен опит, че вината, която носи оцелелият, може да оформи начина му на мислене; именно затова тя се молеше нейните собствени спомени никога да не излязат наяве.
— Как мислиш, защо Уилкс е оцелял?
— Предполагам, че е по-скоро късмет, отколкото трезва преценка — каза Ким. — Той е щял да бъде следващият и тя щеше да го убие.
Брайънт поклати глава.
— Не мога да проумея единствено как, по дяволите, никой не е забелязал, че има само една близначка?
— В архивите е царяла пълна бъркотия, Брайънт. Знаеш, че домът е бил в процес на затваряне. Списъкът с избягалите момичета не е бил допълван своевременно и в нощта на пожара почти всички са правели нови и нови списъци. Санитарите са отвеждали момичетата в болницата, за да ги прегледат. Настанал е пълен хаос и точно това е била целта. След въпросната нощ не е имало два списъка, които да съвпадат един с друг.
— Но защо Никола не е казала на никого?
— Детето е било ужасено. Била е убедена, че ще осъзнаят грешката, която са допуснали заради жилетката, и ще се опитат да я намерят.
— Ами Мери Андрюс? Мислиш ли, че я е убила Никола или Бет — или която, по дяволите, е била в момента?
Ким поклати глава.
— Няма доказателства, които да подсказват, че смъртта й е била вследствие на нещо различно от болестта. Единствено Мери не е присъствала на разговора, затова Никола не е имала основание да я убива.
Ким въздъхна тежко.
— Мисля, че Мери Андрюс е била единственият човек, на когото момичетата са можели да имат доверие. С изключение на Уилям, който е работел през нощта, всеки един от останалите е намерил начин как да се възползва от момичетата. Учудващо ли е, че не са били деца за пример?
— Това е доста меко казано — каза Брайънт.
Тя понечи да оспори твърдението му, но се отказа. Брайънт вярваше, че човек се появява на белия свят с вродени морални принципи. Вярваше, че те се наследяват генетично, точно както цветът на очите или ръста. Ким знаеше, че това не е така. Съвестта беше нещо, което се изграждаше.
Вследствие на добър пример на поведение и устойчиви модели за подражание. Способността да различаваме доброто от лошото се усъвършенства през целия ни живот, а не я получаваме наготово при раждането.
Обстоятелствата, при които бяха израснали Трейси, Мелани и Луиз, неизменно са щели да изкривят завинаги тази способност у тях. Точно както малтретираните деца, които често на свой ред започват да малтретират по-слабите от тях.
Брайънт никога нямаше да бъде убеден, но Ким го знаеше — защото го беше преживяла. И защото онези три години бяха спасили не само живота й.
Брайънт отпи от кафето си.
— И така, какво става между теб и докторчето? Определено си допаднахте.
— Брайънт — предупреди го тя.
— Стига, Ким. Не след дълго със сигурност ще прехвърчат искри.
— А какъв е резултатът от искрите?
— Огън — каза той и очите му се отвориха широко.
— А да си чувал за огън без поражения?
Брайънт понечи да отговори, замисли се за секунда и после се отказа.
— Наистина нямам какво да отговоря.
— Именно.
— Вероятно е за добре — каза Брайънт и се замисли, преди да продължи. — С докторчето си приличате твърде много.
На лицето му се появи лукава усмивка:
— Господи, представи си само какви деца…
— Брайънт, мисля, че трябва да си гледаш работата — сопна се тя.
Понякога я познаваше твърде добре. И въпреки това, кой можеше да каже какво би могло да се случи, ако двамата с Даниъл отново се срещнат?
— Да, сигурно си права, но се съмнявам, че ще го направя.
Ким се усмихна.
— Как е животът в приюта за бездомни кучета?
— Кутретата са добре. Осиновиха ги до едно. Племенницата ми ще гледа Пебълс. Бам Бам ще живее при съседа. Йоги е запазен за най-добрата приятелка на дъщеря ми, а Бу Бу ще го вземе сестрата на Стейси.
— Нали не си обрекъл горките животинки да носят тези имена завинаги?
Брайънт поклати глава.
— Не, само докато се налага да ги различаваме едно от друго.
— Ами майката?
— Тя ще остане да живее с нас. Горкото животно е само на четири години, а вече е раждала три пъти. Свършила си е работата.