— Колко се радвам, че най-новата информационна кампания на правителството за безопасност у дома върши толкова добра работа.
Ким се приближи до задната врата. Един от съдебните следователи стоеше отвън и сваляше пръстови отпечатъци от дръжката на вратата. Тя огледа внимателно всеки сантиметър наоколо.
Погледът й се спря върху нещо и тя приклекна.
Разгледа дворчето. Настилка от дребен чакъл и бетонни плочи. Плътна ограда от всички страни.
— Кийтс, кой от тук присъстващите беше в дома на Тереза Уайът миналата вечер?
Той огледа колегите си, преди да отговори:
— Никой друг освен мен.
Значи бяха само те двамата.
— Със същите обувки ли си?
— Обувките ми…
— Кийтс, просто ми отговори.
Той се замисли за момент, докато се приближаваше към нея.
— Не.
Нито пък тя.
— Виж — каза тя и посочи с пръст.
Той присви очи и се загледа в клончето, което беше не по-голямо от два-три сантиметра.
— Златен кипарис — установи той.
Погледите им се срещнаха в мига, в който и двамата осъзнаха значението на находката.
— Уискито не пасва съвсем в картинката — каза Брайънт, като се приближи зад гърба й. — Нашият човек е алкохолик в ремисия. Въздържал се е повече от две години. Съпругата му твърди, че бутилката не е била в дома им тази сутрин, а той никога не би излязъл от къщи, облечен по този начин. Също така в портфейла му има точно толкова пари, колкото е имало и на сутринта. Тя все още го проверява, преди да излезе.
Ким се изправи и извади маркера за ограждане на веществени доказателства от оборудването на съдебните следователи.
— Защо убиецът ще носи уиски?
Брайънт сви рамене.
— Нямам представа, но човекът е страдал от сърдечна недостатъчност, така че е много вероятно уискито да е било достатъчно, за да го убие.
Ким беше озадачена. Убиецът беше донесъл бутилка уиски, като по някаква причина е знаел, че ако Том Къртис я изпие, вероятно ще умре — и въпреки това беше решил да го обезглави. Не беше логично.
— Убиецът е могъл просто да остави бутилката и да си тръгне, но е искал нещо повече. Защо?
— Защото е откачен, който иска да демонстрира нещо с това?
— Или е знаел за сърдечната му недостатъчност и въпреки това е искал да участва лично в убийството, или алкохолът е бил само средство да го омаломощи, за да може по-лесно да си свърши работата.
Брайънт поклати глава и в този момент телефонът на Ким звънна.
— Стоун.
— Началство, как е пълното име на жертвата?
— Том Къртис… защо? — попита тя, като чу задъхания глас на Досън.
Стомахът й се преобърна от предчувствието, че вече знае отговора на този въпрос.
— Няма да повярваш, но преди десет години в дома за сираци в Крестуд е работил главен готвач на име Том Къртис.
ГЛАВА 15
— Мерси, че ми даде да карам на връщане, началство. Психиката ми нямаше да издържи още едно влакче на ужасите.
— Нямаш грижи, но все пак не искам да ме возиш като мис Дейзи, защото държа да пристигнем в управлението преди следващия уикенд.
Брайънт се насочи към Хейлсоуен. Ким извади телефона си и набра един от номерата, на които беше звъняла по-рано през деня.
— Професор Милтън… да… здравейте. По план ли върви всичко, за което говорихме преди?
— Проведох няколко разговора и искрено се надявам, че ще успея да ви помогна.
— Благодаря ви, но по всичко личи, че вече имаме второ убийство, свързано с този случай, така че се налага да действаме максимално експедитивно.
Ким чу как професорът рязко си поема дъх.
— Можете да разчитате на мен, инспектор Стоун.
Тя му благодари и прекъсна връзката.
— За какво става въпрос?
— Гледай си пътя и не го мисли.
Когато Брайънт спря колата на паркинга, тя вече се беше обадила, за да поиска среща с Уди, и когато влезе в сградата, се качи направо на третия етаж.
Ким почука на вратата на Уди и влезе миг преди той да я повика.
— Дано си струва, Стоун. Тъкмо щях да…
— Сър, случаят с Тереза Уайът е много по-заплетен, отколкото предполагахме.
— В какъв смисъл?
Ким си пое дълбоко дъх.
— В деня на убийството тя се е свързала по телефона с един университетски професор на име Милтън, малко след като той е получил одобрение да започне разкопки в района на Роули Реджис. Отначало е изявила желание да вземе участие в разкопките, но той е отказал. После станало ясно, че е искала да получи информация за самия район.