— Дори не си помисляй за това, началство — каза Брайънт, като й подаде една димяща чаша.
Тя взе чашата и продължи да проверява стълбовете. Вторият и третият бяха здрави, но четвъртият силно се клатеше.
— Как успя да докараш доктор Матюс? Да не си му приложила психически тормоз?
— Дефинирай "психически тормоз" — каза тя и бутна следващия стълб.
— По-добре не ми казвай. Не искам да знам повече, отколкото е необходимо.
— Точно в момента не ни е излишен археолог, който освен това е специалист по криминалистика.
— Разбира се, с едно-единствено уточнение: към момента все още нямаме право да издадем каквато и да било заповед.
Ким сви рамене.
— Ами ако там долу няма нищо?
— Тогава всички ще си бъдем у дома навреме за следобедния чай. Но ако все пак има нещо, ще сме набрали преднина. Доктор Матюс е напълно квалифициран да…
— А, наясно съм. Той току-що ми изчете всичките си научни степени, но Уди каза да не пипаме нищо, докато не се сдобием с всички необходими документи.
— Струва ми се, че приемаш нещата твърде буквално.
— Просто се опитвам да ти опазя задника, началство.
— Задникът ми може сам да се грижи за себе си. Виж, за твоя не съм толкова сигурна, особено ако смяташ да изядеш и втория сандвич с бекон, който носиш в джоба си.
— Откъде разбра?
Ким поклати глава. Той винаги щеше да вземе един и за нея, дори да беше наясно, че тя вероятно няма и да го погледне.
Тя се отдръпна от оградата и пресуши чашата с кафе.
— Така, по-важното е откъде да мина — отгоре или отдолу?
Брайънт изпъшка.
— Какво ще кажеш да не минаваш отникъде?
— Това го нямаше в списъка с вариантите.
— Нямаме право да влизаме.
— Или ми помогни, или ме остави. Ти решаваш.
Тя остави празната чаша на земята, а Брайънт въздъхна тежко.
— Ако минеш отдолу, ще оставиш дупка, през която биха могли да влязат деца.
— Значи отгоре — каза Ким.
Тя се насочи към гредите, които бяха разположени между двата стълба, здраво забити в земята. Вдигна крак на равнището на бедрото си и изрита една от средните греди. Дървото се пропука. Ким я изрита отново и гредата се сцепи през средата. Тя избута стърчащите трески навътре, за да използва останалата здрава част като стъпало.
С едно плавно движение, Ким стъпи с върха на ботуша си в дупката, която беше отворила в гредите, и като използва рамото на Брайънт за опора, се оттласна нагоре. Хвана се за стълба от лявата си страна, вдигна десния си крак и го преметна от другата страна на оградата. Възседнала отгоре, тя запази равновесие за секунда, после прехвърли и левия си крак през оградата. Накрая скочи с лице към гредите, като сви колене, за да омекоти удара.
Тревата около сградата беше висока и пълна с коприва. Ким си проправи път към единствения пропукан прозорец, който успя да намери. Високата ограда беше предпазила стъклата на долния етаж, но онези на горния бяха изпочупени до едно.
Забеляза една сива метална кофа за боклук. Взе капака от нея в ръце и удари с него по пропукания прозорец.
— Какво правиш, по дяволите? — провикна се Брайънт.
Без да му обръща внимание, тя счупи още няколко парчета от стъклото на прозореца, после вдигна кофата, обърна я с дъното нагоре и се качи върху нея. Провря се внимателно през счупения прозорец и стъпи върху ламинирания плот, който опасваше цялата стая от вътрешната й страна, с изключение на онази част, в която се намираше двойната мивка.
Ким погледна вътре и видя обгорелите стени на кухнята. Беше прочела, че точно там е започнал пожарът. Стените бяха най-черни около вратата, която водеше към коридора. Всички други ъгли на помещението бяха покрити с паяжини.
От вътрешността на сградата се чуваше как някъде капе вода. Водозахранването би трябвало да е прекъснато от главния кран. Предположи, че е дъждовна вода, събрала се на покрива, повреден от пожара и оставен на произвола на стихиите.
Застана на прага и видя, че коридорът се простираше по средата на сградата, по цялата й дължина. Погледна надясно и видя боядисаните в мръснобяло стени. Бяха покрити с плътен слой прах, но по тях нямаше и следа от пожара.
Дървените греди от лявата й страна, които поемаха тежестта на горния етаж, бяха оголени и почернели. Касите на вратите бяха овъглени и само на няколко места в долната част на стените имаше останали незасегнати участъци боя. Жиците и кабелите висяха измежду гредите.
Подът на коридора беше заринат от отломки и парчета, отчупени от облицовката на тавана. В другия край на сградата щетите изглеждаха много по-големи.