След смъртта на третия домашен любимец у дома беше наложена възбрана. Това ограничи възможностите ми да продължа експеримента и тогава осъзнах, че най-великото изпитание е било пред мен през цялото време.
Всички казваха колко е сладка; очарователна, съвършена, истинско ангелче. Тя беше следващата ми цел. Знаех, че няма да се съгласи да дойде до езерото без някаква примамка. В погледа й имаше нещо особено. Тя виждаше неща, невидими за другите.
Казах й, че там има зайчета; майка и нейните бебета. Заведох я до храстите, досами ръба. Тя надникна в тях. Аз стоях зад гърба й. Натиснах лицето й надолу, хванах я за врата и седнах отгоре й. Тя се дави и кашля, а после спря.
Ах, Кейтлин, Кейтлин, Кейтлин. Ти си моят дар.
Когато слязох от малкото й тяло, най-сетне знаех отговорите на всички въпроси. Не бях прокажен, бях благословен. Принасянето на сестра ми в жертва донесе избавление. От този ден нататък аз бях свободен да взема онова, което исках, и да унищожа онова, което не харесвах; бях свободен от вината и угризенията.
Състраданието просто го няма, подобно на отрязан крайник. Не може да се подмени или да се трансплантира, а и аз нямах желание това да се случи. То е като окови, които приклещват простосмъртните към морала и етиката. Не и мен.
И така, кое е първо, яйцето или кокошката? Отговорът е, че това изобщо не ме интересува.
Когато ръмженето на мотора заглъхва в далечината, аз се обръщам и си тръгвам.
Тя ще бъде достоен противник.
По пътя си ще открие точно онова, което аз искам да й покажа.
Ще узнае тайните на дома в Крестуд, но никога няма да узнае моята.
ГЛАВА 21
Въпреки че беше тръгнала след него, Ким паркира пред участъка малко преди Брайънт.
— Влез и се поизчисти. Аз отивам да се видя с Уди — каза му тя и се отправи към входа на сградата.
— Заставам изцяло зад поведението си, така че недей да…
— Имам седем минути до срещата с него, така че побързай.
Двамата изтичаха нагоре по стълбите и влязоха заедно в стаята.
Досън се ококори.
— Божичко, изглеждате така, сякаш сте се били в кална локва.
После се разхили.
— Как ми се иска да бях присъствал. Щях да заложа на началството.
Брайънт седна.
— Много ясно, Досън, всеки човек с капка разум в главата си би заложил на началството.
— Намерихме кости — каза Ким, докато сваляше якето си.
Тя прокара пръсти през косата си, после добави:
— Брайънт ще ви разкаже останалото.
Ким се отправи към вратата.
— Началство — спря я Брайънт. — Кажи му истината.
— Разбира се — отговори тя и продължи към стълбите.
Ким пресметна наум, че й оставаше около минута и половина, когато почука на вратата на шефа си. Изчака да я повика, Нямаше да спечели нищо, ако го ядосаше допълнително.
Измина разстоянието от четири крачки до стола и забеляза, че стрес топката си стоеше върху бюрото. Сега вече беше ясно, че е загазила.
— Стоун, какво си мислиш, че правиш, по дяволите?
— Ъ-ъ, какво точно имате предвид? — попита тя.
Нямаше да си го прости, ако се извини за нещо друго, без да иска.
— Не ме размотавай. Глупостите, които сте направили заедно с Брайънт, могат сериозно да застрашат…
— Брайънт не е направил нищо, сър. Той само наблюдаваше.
Уди я изгледа ядосано.
— Имам свидетел, който твърди, че го е видял в изкопа.
— А четиримата, които бяха най-близо до изкопа, ще свидетелстват, че това не е така.
— А какво би казал самият Брайънт?
Ким преглътна. И двамата знаеха отговора на този въпрос.
— Сър, съжалявам за постъпката си. Знам, че не биваше да го правя, и искам съвсем искрено да се извиня за…
— Спести ми тези излияния. Няма да ти помогнат по никакъв начин, а освен това ми призлява от тях.
Прав беше. Ким изобщо не съжаляваше.
— Как разбрахте?
— Не че ти влиза в работата, но доктор Матюс…
— Ясно, трябваше да се досетя, че той…
— … беше в пълното си право да ми се обади — повиши глас Уди. — Какво, по дяволите, си мислеше, че правиш?
— Сър, трябваше да действам веднага. Нещо ми подсказваше, че там, има заровено тяло, и ми се струваше абсурдно просто да стоя и да чакам някакви си документи.
— Абсурдно или не, неслучайно има процедури, които трябва да следваме, особено ако искаме да можем да оправдаем действията си в съда. Ще ти се отрази добре, ако запомниш, че заповедите ми не са пожелателни.