— Разбирам.
Той въздъхна тежко.
— Имаш късмет, че там наистина е имало заровено тяло, защото това ще измести фокуса от теб към ограничаване на щетите.
Тя кимна.
— За сметка на това вече не съм убеден, че ти си най-подходящият човек, който да води това разследване.
Тя се наведе напред на стола си.
— Но, сър, вие не можете да…
— Мога и още как. Да не говорим, че сериозно обмислям дали да не те отстраня изцяло от случая.
Ким замълча за момент. Беше особено важно какво щеше да каже сега. Тя реши да заложи всичко на честността.
Започна тихо:
— Сър, запознат сте с досието ми. Наясно сте с миналото ми и следователно знаете, че няма по-подходящ човек от мен, който да води разследването.
— Може и да е така, но на мен ми трябва човек, на когото мога да разчитам, че ще изпълнява заповедите ми. Ако се окаже, че костите, които сте намерили днес, принадлежат на дете, поверено на грижите на социалните служби, медиите ще гръмнат. Много хора ще се опитат да се дистанцират от случая и аз нямам никакво намерение точно моят екип да е отговорен за някой процедурен пропуск, от който могат да се възползват, за да се измъкнат.
Ким знаеше, че е прав. Но също така знаеше, че тя беше точният човек за тази работа.
— Така, предлагам двамата с Брайънт да се приберете по домовете си и да се измиете. Утре сутрин ще ти съобщя решението си.
Ким можеше да разбере кога я отпращат и стискаше палци освобождаването да не се окаже дисциплинарно.
— Знаеш ли, Ким… — обади се той, когато тя стигна до прага на вратата.
Мамка му, как мразеше Уди да използва малкото й име. Тя се обърна.
Той свали очилата си и я погледна в очите:
— Някой ден късметът ще ти изневери и ти ще се сблъскаш с последиците от поведението си. Изборът си е твой и ти имаш право на него. Само не забравяй другите около теб. Хората от твоя екип те уважават безкрайно и биха те последвали навсякъде, за да ти помогнат и да спечелят уважението ти.
Ким преглътна. Знаеше, че говори за един определен член от екипа й.
— И когато този ден дойде, безразсъдното ти поведение може да застраши не само кариерата, но и живота на хората около теб, и тогава ще ти се наложи да отговаряш не само пред мен и съдебната система.
Ким усети как започва да й се повдига, но това нямаше нищо общо с факта, че не беше слагала хапка в устата си; щом затвори вратата зад гърба си, веднага й се прииска все пак да я беше уволнил дисциплинарно.
Уди винаги знаеше как да я удари там, където ще я заболи най-много.
ГЛАВА 22
На вратата се позвъни, но Ким дори не попита кой е, докато сваляше веригата от вътрешната страна. Щеше да е Брайънт и щеше да носи китайска храна.
— Път на императора, моля!
— Само ако носиш крекери със скариди — отвърна Ким и не се шегуваше.
Брайънт свали якето си и остана по памучна риза с къс ръкав и джинси.
— Я, колко хубаво е станало тук.
Ким не му обърна внимание. Той казваше това всеки път, когато й идваше на гости. Повечето хора смятаха, че жилището й е лишено от индивидуалност и декорация. Но тя не обичаше да се вживява в обзавеждането. Ако утре решеше да се изнесе, щяха да й трябват само десетина чували за боклук й след няколко часа щеше да бъде напълно готова да си тръгне. Годините живот в системата за социални грижи я бяха научили на това.
Тя разпредели в чинии спагетите с телешко и пържения ориз с яйце. Две трети за Брайънт, една трета за нея. Подаде му неговата чиния. Той седна на единия диван, а тя на другия.
Ким взе малко ориз с вилицата, сложи го в устата си и се опита да потисне разочарованието си. Теоретичната страна на храненето беше по-вълнуваща от практическото изпълнение. В устата й храната просто се превръщаше в източник на гориво; енергия. Тя изяде още няколко хапки и остави чинията.
— По-полека, за Бога, изяде почти две зрънца ориз.
— Нахраних се.
— В сравнение с теб врабчетата са невъздържани чревоугодници. Трябва да ядеш повече, началство.
Ким го стрелна с поглед. Тук, в дома й, тя не беше инспектор от криминалната полиция, а той не й беше подчинен. Беше просто Брайънт — единствения човек, когото можеше да нарече свой приятел.
Той завъртя очи към тавана.
— Добре, извинявай.
— И престани да се тревожиш. Вече съм голяма.
Тя занесе своята чиния в кухнята и свари кана прясно кафе.
— И какво излиза, аз ти осигурявам красив, грижовен мъж и храна, която не поглеждаш. Напомни ми какво получавам в замяна от тази връзка?