Телефонният звън я изненада. Тя скочи от работния плот и отиде да вземе телефона си от кухнята.
Видя номера.
— О, не — прошепна тя.
Ким се изстреля от къщата и изтича на улицата. Отговори едва когато стигна две къщи по-надолу. Нямаше да допусне домът й да бъде осквернен с този разговор.
— Ким Стоун.
— Ъъъ, госпожице Стоун, обаждам се по повод на един инцидент, свързан с вашата майка. Тя…
— А вие сте?
— О, извинявам се. Казвам се Лора Уилсън, отговорник нощна смяна в дома за специализирани грижи в Грантли. Страхувам се, че тя имаше пристъп.
Ким учудено поклати глава, преди да попита:
— Защо ми се обаждате?
Последва кратко мълчание.
— Ами… защото сте отбелязана като телефон за връзка при спешност.
— Така ли пише в досието й?
— Да.
— Мъртва ли е?
— Бога ми, не. Но не й хареса…
— Значи трябваше да прочетете досието по-внимателно, госпожице Уилсън, и тогава щяхте да видите, че има само една ситуация, за която би било необходимо да ме уведомите, а вие самата току-що потвърдихте, че случаят не е такъв.
— Съжалявам. Нямах представа. Моля, приемете извиненията ми, задето ви обезпокоих.
Ким долови потръпването в гласа на жената и веднага се почувства виновна от реакцията си.
— Добре, какво е направила този път?
— По-рано днес през деня си е внушила, че една от младшите сестри е била изпратена, за да я отрови. За жена, която вече наближава шестдесет години, тя е доста пъргава, и когато се нахвърлила върху сестрата, я е повалила на земята.
— Добре ли е?
— Добре е, да. Леко променихме дозата на лекарствата й, така че…
— Имам предвид сестрата.
— Поуплашила се е, но сега е добре. Тези неща вървят ръка за ръка с професията.
Да, просто един обикновен ден от съвместния живот с параноиден шизофреник. Ким нямаше търпение да приключи телефонния разговор.
— Има ли нещо друго?
— Не, това е всичко.
— Мерси за обаждането, но ще ви бъда благодарна, ако се запознаете по-подробно с оставените от мен инструкции, отбелязани в досието й.
— Разбира се, госпожице Стоун, извинявам се още веднъж за допуснатата грешка.
Ким затвори и се облегна на уличната лампа, като изтри от ума си всяка мисъл, свързана с майка й.
Мислеше за тази жена единствено когато тя самата намереше за добре. Това се случваше веднъж месечно, когато и където тя прецeнеше — изцяло под неин контрол.
Ким остави на улицата всички мисли за майка си и затвори плътно вратата след себе си. Нямаше да допусне сигурността, която усещаше в дома си, да бъде нарушена от собствената й майка.
Тя извади чисти чаши от кухненския шкаф и наля още кафе за себе си и Брайънт. Той не каза нищо, когато тя се върна в гаража, сякаш нямаше нищо необичайно в това Ким да избяга от собствената си къща, за да отговори на телефонно обаждане.
Ким седна отново на мястото си върху работния плот и постави горивния резервоар в скута си. Взе една телена четка, която по форма и размер приличаше на четка за зъби, и внимателно започна да търка едно ръждиво петно от дясната му страна. Кафяви парченца се посипаха върху джинсите й.
— Със сигурност има и по-бърз начин, по който да правиш това?
— О, Брайънт, само един мъж би се вълнувал от бързината.
Приятна тишина запълни пространството между тях, докато тя работеше.
— Да знаеш, че няма да те отстрани от случая — каза тихо Брайънт.
Ким поклати глава. Не беше толкова сигурна.
— Не знам, Брайънт. Уди е прав, че не може да ми се има доверие. Знае, че каквото и да обещая, понякога просто не мога да се сдържа.
— Точно затова няма да те отстрани.
Тя вдигна поглед към него.
— Той знае как работиш — и въпреки това все си на работа. Не си уволнена дисциплинарно… което е повече от абсурдно, ако питаш мен. Той е наясно, че постигаш резултати. И няма да се спреш пред нищо, докато не разкриеш случая — особено този случай.
Ким не каза нищо. Приемаше това разследване лично и не беше сигурна, че този факт няма да обезпокои Уди.
— Има и още една причина, поради която няма да те отстрани от случая.
— Каква е тя?
— Защото само глупак би го направил — а и двамата знаем, че Уди не е глупак.
Ким въздъхна тежко и остави резервоара настрани. Искрено се надяваше нейният приятел и колега да е прав.
ГЛАВА 23
Никола Адамсън превъртя новинарския репортаж обратно до началото и го изгледа отново.