Висок, едър, чернокож мъж на име Удуърд потвърди, че в района на стария дом за сираци в Крестуд е намерен труп. След краткото му изявление на екрана се появи изглед отвисоко на мястото, което тя някога беше наричала свой дом.
Никола почувства мигновено облекчение. Най-сетне щяха да разкрият тайните на това забравено от Бога място.
Веднага след това я обзе страх. Как щеше да реагира Бет на тази новина? Никола знаеше, че сестра й няма да се отпусне и да говори с нея. Като деца бяха толкова близки помежду си; нямаха си никого, имаха се само една друга. Бяха споделяли всичко. Никола не можеше да си спомни кога точно се беше променило това.
След Крестуд се бяха отчуждили. Преди четири години, когато Никола се разболя от инфекциозна мононуклеоза и остана на легло, Бет се беше върнала при нея, но веднага щом я изписаха от отделението за интензивно лечение, Бет беше изчезнала отново.
Беше се върнала отново преди седмица и въпреки че в съвместното им съжителство имаше някои дреболии, които дразнеха Никола, на нея й харесваше нейната сестра да бъде наблизо. Но един вътрешен глас я караше да се пита колко ли ще продължи това този път.
Когато Бет я нямаше, Никола винаги усещаше някаква празнота. И въпреки това, щом тя се върнеше в живота й, Никола беше неспокойна; постоянно се притесняваше как ще реагира Бет на всичко, което правеше тя самата.
Сестра й беше някак различна. У нея имаше някакво отчуждение; някаква студенина, която личеше в безмилостното й поведение към хората, някаква нетърпимост към света. Никола усещаше, че у сестра й не беше останала и капчица радост.
Тя провери как се развиват нещата във фурната. Беше решила да сготви любимото ястие на Бет — хрупкави пилешки хапки и картофени гофрети, полети с кетчуп. Никола се усмихна. Колко странно, че така и не го беше надраснала.
Въпреки различията им, Никола искаше да заздрави връзката си с Бет. Искаше да разбере причината за отчуждението им.
Надяваше се да седнат по пижами една до друга и да гледат някой филм, и докато се хранят, любимата храна от детството им да съживи спомените на Бет.
Не беше лесно да живеят заедно, но Никола беше готова да понесе дребните раздразнения, ако на тази цена сестра й отново можеше да стане част от нейния живот.
И щеше да направи всичко по силите си, за да я накара да остане.
ГЛАВА 24
Ким влезе в офиса след четиридесетминутен разговор с Уди. Три чифта очи я гледаха в очакване.
— Продължавам да водя разследването.
В стаята се разнесе единодушна въздишка на облекчение.
Ким продължи:
— Съдебният експерт е потвърдил, че костите са човешки и скорошни, така че районът е обявен за местопрестъпление. Сърис все още е там и ще оглави археологическия екип, а от Дънди скоро трябва да кацне и съдебен антрополог.
В университета в Дънди се помещаваше Центърът за анатомия и човешка идентификация, който от години предлагаше курсове за придобиване на степен в областта на съдебната антропология. В страната и от чужбина често се допитваха до експертното мнение на неговите служители, когато ставаше въпрос за случай с голяма обществена значимост.
Връзките бяха осигурени от Уди, който искаше да се увери, че всеки експерт, който евентуално ще трябва да се яви като свидетел в съда, ще бъде безупречно квалифициран за тази цел.
— Докъде стигнахме със служителите от дома в Крестуд?!
Досън вдигна един лист хартия.
— След като отсях служителите с краткосрочен договор и онези по временно назначаване, останаха четирима души които са работели там по време на пожара. Както знаем, Тереза Уайът е била заместник-директор, а Том Къртис е бил главният готвач.
— Директор на дома е бил човек на име Ричард Крофт. В продължение на много години домакинката е била жена на име Мери Андрюс, а освен нея е имало двама дежурни нощна смяна, които са изпълнявали задълженията на нейни помощници и общи работници. Засега успях да открия Мери Андрюс, която работи в дом за стари хора в Тимбъртрий.
— Ричард Крофт — прекъсна го Ким. — Това не беше ли депутатът от консервативната партия от избирателен район Бромсгроув?
Можеше да се закълне, че беше прочела някъде как наскоро е участвал в някакво благотворително състезание по колоездене.
— Името определено е същото, но все още не съм намерил връзка между него…
— Дай го на Стейси — заповяда му Ким.
Лицето на Досън се скова, когато чу това нареждане.
— Стейси, докъде стигна с имената на децата?
— Засега имам седем, като повечето ги намерих във "Фейсбук".