Ким отново обърна очи към тавана.
Стейси сви рамене:
— Няма почти никакви архиви за дома в Крестуд, а хората, склонни да говорят за това място, са още по-малко. Доколкото разбрах, по-малките деца вече са били настанени в различни приемни семейства или в други домове за сираци в района. Шест или седем деца са били върнати обратно на роднините им, в резултат на което към момента на пожара в дома са живеели около десет деца.
— Това ми звучи кошмарно трудно за проследяване.
Стейси се усмихна широко:
— За простосмъртните — сигурно.
Ким се усмихна. Стейси обичаше предизвикателствата и това беше добре.
— Добре, Брайънт, върви да запалиш колата.
Брайънт грабна сакото си и излезе от офиса. Ким влезе в "Буркана" и седна, за да събуе мотоциклетните си ботуши. Докато го правеше, дочу какво си говорят отвън.
— Пробва ли с цветя? — попита Стейси.
— Тъй вярно — отговори Досън.
— Шоколадови бонбони?
— Тъй вярно.
— Бижу?
Не последва отговор.
— Ти сериозно ли? Не си пробвал с бижу? Ох, Кев — нищо не действа по-добре от една скъпа, лъскава огърлица, когато трябва да кажеш "Съжалявам, че се държах като абсолютен задник без капчица морал".
— Я си гледай работата, Стейси. Какво разбираш пък ти?
— Разбирам, свалячо, защото съм истинска жена — пропя в отговор Стейси.
Ким се усмихна, докато завързваше дясната си връзка.
— Да бе, само дето романтичните ти преживявания в света на гоблините не се броят. Имам нужда от съветите на жена, която се среща с мъже. В смисъл, истински.
Разговорът приключи, когато Ким влезе обратно в офиса.
— Стейси, поеми служителите от персонала на дома и предишните обитатели.
Досън я погледна объркано.
— Облечи се, идваш с мен — нареди му тя.
Той взе сакото от облегалката на стола си.
— На твое място щях да си взема и палтото. Ще останеш на местопрестъплението заедно с експертите.
Лицето му светна.
— Вярно ли, началство?
Тя кимна.
— Искам да знам всичко в момента, в който се случва. Задачата ти е да бъдеш максимално досаден. Не спирай да задаваш въпроси, върви след хората, слушай ги какво си говорят и в мига, в който разбереш нещо ново, се обади да ми кажеш.
— Разбрано, началство — каза той нетърпеливо.
Досън я последва до колата, която ги чакаше долу. Тя зае предната седалка, а той седна отзад.
— Закопчайте си коланите, дечица — каза Брайънт и изкара колата от паркинга.
Ким хвърли един поглед в огледалото за обратно виждане към нетърпеливото, развълнувано лице на Досън, обърна се напред и погледна през прозореца.
Дори човек като нея, напълно лишен от умения за общуване, по законите на статистиката от време на време успяваше да направи нещо както трябва.
ГЛАВА 25
Мястото на разкопките, от което си беше тръгнала предния ден, вече приличаше на малък, опасан със стени град. Всички краища на района бяха оградени със закачени една за друга метални прегради. В горния и долния му край имаше по един вход, пред който стояха на пост по двама полицаи. Останалите обикаляха около оградата, на такова разстояние един от друг, че да не се изпускат от поглед. По стандартите на Ким районът беше отцепен безупречно и тя беше доволна. В горния край на периметъра беше обособена зона за журналисти, но тя видя, че представителите на медиите вече бяха започнали да се разпръсват по цялото протежение на оградата. Бяха издигнати две бели тенти; една около изкопа и още една, където хората от техническия екип да съхраняват оборудването си.
Ким се отправи към първата тента, но се оказа неподготвена за гледката на скелета в изкопа — както и за чувството, което я обзе след това. Беше ходила на много местопрестъпления; беше виждала тела във всички възможни фази на разлагане, но това пред нея бяха просто кости. Когато по тях имаше някаква тъкан, сякаш можеха да върнат човека на семейството му, все едно имаше някого, когото да погребат и да оплакват. Но костите бяха анонимни и безлични; като основите на сграда без архитектурните особености на самото здание, които да го отличат от всички останали. Ким осъзна, че тази мисъл изобщо не й допадаше.
Беше шокирана и от размерите на скелета, който заемаше много малко място.
— Няма ли дрехи? — каза Ким, когато специалистката по съдебна археология застана до нея.
— Добро утро, инспектор Стоун — отвърна Сърис.
Да, тя винаги пропускаше тази част.
— За да отговоря на въпроса, състоянието на останките не означава, че не е имало дрехи. Означава единствено, че в момента няма такива. Различните материи се разлагат за различен период. Зависи колко време са били под земята. Памукът може да изчезне за десетина години, докато вълната може да остане непокътната десетилетия наред.