Ким продължи да наблюдава фигурите, които влизаха и излизаха от фоайето.
— За Бога, това може да бъда и аз.
Брайънт я погледна сериозно.
— Ти ли си, началство?
Ким се протегна назад, за да отвори вратата.
— Кат! — извика тя. — Имаш ли минутка?
Кат се появи на прага.
— Наистина, няма нужда да…
— Вземаме тази касета с нас.
Кат вдигна рамене.
— Добре.
— Имаш ли приемно-предавателен протокол, който да подпишем?
— Какво да имам?
Ким подбели очи.
— Брайънт?
Той откъсна един лист от джобния си бележник и записа номера на касетата, имената им и полицейския участък.
Кат взе листа от бележника му, видимо учудена.
— Кат, нали си даваш сметка, че тази система за видеонаблюдение в общи линии е напълно безполезна?
Жената я погледна така, като че ли разговаряше с пълен глупак.
— Това е дом за стари хора — отвърна победоносно тя. — Не е като да гъмжи от престъпници.
Ким кимна в знак на съгласие, а Брайънт се зае да оглежда ноктите на ръцете си.
— Имаш право. От друга страна, ако използвахте по-качествени видеокасети, сега може би щяхме да успеем да идентифицираме човека, отговорен за две, а вероятно и три убийства, и със сигурност щяхме да имаме по-големи шансове да му попречим отново да убие някого.
Ким се усмихна мило на потресената жена.
— Иначе ти благодаря за отделеното време и оказаното съдействие.
Ким мина покрай жената и излезе от сградата.
— Знаеш ли, началство, винаги съм бил убеден, че си най-опасна, когато се усмихваш.
— Занеси касетата на Стейси. Може да познава някой магьосник, който да успее да ни помогне.
— Тъй вярно. А сега накъде, началство?
Ким взе ключовете от ръката му.
— Брайънт, приготви се за най-зловещото пътуване в живота си — каза тя и си придаде ужасяващо изражение. — От дома за стари хора отиваме право в погребалното бюро.
Брайънт сви рамене.
— Хубаво. Но след като ти ще караш, гледай само да не ми е и последното пътуване, става ли?
ГЛАВА 28
— Добре, началство, чувал съм за адвокати, които карат след линейките, за да зарибяват пострадалите, но да хвърчиш така след катафалка…?
Ким се залепи зад колата на пътя пред тях.
— Нали чу собственика на погребалното бюро? Потеглили са само преди два часа. Ако стигнем навреме, може да успеем да спрем службата и да назначим аутопсия.
— Роднините й ще бъдат очаровани.
— Стига си хленчил.
— Нали осъзнаваш, че отиваме в крематориума точно до местопрестъплението? Случайно да ти се струва, че се въртиш в кръг?
— И още как — каза тя и наду клаксона.
Колата пред тях като че ли се чудеше в каква посока да поеме след малкото кръгово кръстовище. Най-сетне зави вдясно и Ким форсира двигателя нагоре по Гарет Лейн, за да мине по моста над канала. Брайънт подскачаше в седалката си. Тя излезе от четвъртия изход на кръговото кръстовище, който водеше право към крематориума, и спря пред входа на сградата.
— Мамка му, няма нито коли, нито опечалени — отбеляза тя.
— Може би сме подранили. Може би опечалените все още са в дома на покойната.
Ким излезе от колата, без да казва нищо, и се отправи към сградата. Едно момиче седеше с наведена глава върху зида.
Ким продължи напред. Погребението, на което не бяха поканени, нямаше да ги чака.
На влизане я побиха тръпки. Дървени пейки опасваха от двете страни вътрешността на сградата. Пътеката по средата водеше към оградено със завеси пространство. Червените кадифени завеси бяха дръпнати и прибрани по местата си.
Вдясно се намираше издигнат амвон. Отзад, на дървена дъска, бяха изписани номерата на три химна.
Ким усети бездушието наоколо. Не си падаше особено по църквите, но те поне осигуряваха известен баланс. Там се провеждаха сватби и кръщенета — празненства, свързани с новото начало, които да компенсират болката от загубата на близки хора. Това място съществуваше единствено заради смъртта.
— Мога ли да ви помогна? — чу се един глас от нищото.
Двамата с Брайънт се спогледаха.
— Боже — прошепна Брайънт.
— Не точно — отвърна една фигура, като се появи иззад амвона.
Черното расо не подчертаваше по най-благоприятния начин едрите форми на мъжа, който го носеше. Лицето му не беше достатъчно закръглено, за да съответства на тялото му. Мъжът имаше гъста прошарена коса отстрани на слепоочията си, която значително оредяваше в горната част на главата му, като добре утъпкана пътека сред широко поле. Ким предположи, че все още нямаше петдесет години.