— Мамка му — каза Ким.
Уди щеше да се побърка от кеф.
— Имам както негов адрес, така и на втория пазач от нощната смяна.
Принтерът оживя и Брайънт грабна листа от него.
— Успях да намеря и възможно най-пълния списък на момичетата от дома в Крестуд от един местен общопрактикуващ лекар, но честно казано, във "Фейсбук" има повече информация за това кой е бил там до самия край.
— Добре, Стейси, продължавай в същия дух. Това може да ни помогне да узнаем самоличността на първата жертва. Някой може да разпознае мънистата. За днес остава да се съсредоточим върху служителите. Засега нямаме основания да вярваме, че някой от бившите обитатели на дома може да е в опасност.
— Двамата с Брайънт разговаряхме с Уилям Пейн. Има дъщеря със сериозни физически увреждания. Обичал е работата си, но не е бил особено близък с колегите си. Наскоро в дома му е имало опит за влизане с взлом, който изглежда напълно нелогичен, като се имат предвид мерките за сигурност в къщата му. Кев, като отидеш на местопрестъплението, намини покрай тях, за да провериш как е.
Досън кимна.
Ким стана от мястото си.
— Значи всички знаем какво трябва да правим, нали така?
Тя влезе в "Буркана", за да вземе якето си.
— Хайде, Брайънт. Отиваме в лабораторията, за да видим дали доктор Спок има да ни каже нещо ново.
Брайънт излезе след нея.
— Недей така, началство, едва минава седем и тридесет. Дай на човека някакъв шанс.
— Той ще бъде там — отвърна тя, като стигна долния край на стълбището.
Ким си пое дълбоко дъх и отвори вратата на мястото до шофьора.
Кой знае какво щеше да им се случи днес, по дяволите.
ГЛАВА 33
Когато Ким влезе в залата за аутопсия, трябваше да примигне три пъти, за да свикне с осветлението. Изобилието от неръждаема стомана наоколо блестеше като десетина фотографски светкавици, лумнали наведнъж.
— От това място ме побиват тръпки.
Тя се обърна към Брайънт.
— Кога стана такова момиченце?
— Винаги съм бил, началство.
Залата беше модернизирана наскоро и сега представляваше голямо помещение с четири обособени зони, подобно на болнично отделение.
Всяка зона беше оборудвана със собствен умивалник, маса, стенни шкафове и поднос с инструменти. Много от тях изглеждаха безобидни, за разлика от ножиците и скалпелите, използвани по време на операциите, но други като костното длето, триона за кости и режещите клещи бяха като извадени от филм на Уес Крейвън.
За разлика от отделенията в основната част на болницата зоните в тази зала не бяха оградени с пердета. Тукашните "пациенти" нямаха склонност да скромничат излишно.
Намереният скелет беше разстлан по дължина и сега изглеждаше още по-злощастно, отколкото когато лежеше в земята. Тук костите бяха изложени на показ с цел да бъдат обстойно огледани, анализирани и проучени. Сякаш им предстоеше да изтърпят поредното унижение.
Дългата маса имаше висок ръб от всички страни и приличаше на възголяма тава за печене на пуйка. Ким беше обзета от непреодолимо желание да покрие костите с нещо.
При вида на висящата от тавана лампа, която беше свалена до нивото на раменете им, Ким се сети за онези, които ползваха стоматолозите.
Доктор Бейт измери дясната бедрена кост и нанесе данните в една папка.
— Някой е доста примерен.
— Рано пиле, рано пее, както се казва. Освен ако не си орнитолог — от научна гледна точка това изобщо не отговаря на истината.
Ким притисна ръце към гърдите си.
— Докторе, ти да не се опита да пуснеш някоя шега? Май да, нали?
Бялата му престилка беше отворена и отдолу се виждаха избелели джинси и памучна риза с дълъг ръкав на широки зелени и сини райета.
— С всички ли се държиш толкова саркастично?
Тя се замисли за две секунди,
— Старая се.
Той я погледна право в лицето.
— Как успяваш да си вършиш работата, след като си толкова груба, арогантна, враждебна…
— Е, по-полека, докторе. Имам и някои лоши черти. Кажи му, Брайънт.
— Така е…
— А сега, какво можеш да ни кажеш за жертвата? — прекъсна го Ким.
Докторът отчаяно поклати глава и се обърна на другата страна.
— Като за начало, костите винаги могат да ни кажат повече за начина, по който човекът е живял, отколкото за това как е умрял. Може да разберем колко дълго е живял, от какво е боледувал, да открием стари травми, да определим ръста, теглото, структурата на тялото му, както и евентуални деформации.
Възрастта при настъпване на смъртта неминуемо оказва влияние на процеса на разлагане. Колкото по-млад е човек, толкова по-бързо се разлага тялото му. Костите на децата са по-малки. Съдържат по-малко минерали.