От друга страна, тялото на човек с наднормено тегло би се разложило по-бързо, заради наличието на повече плът, с която да се хранят микроорганизмите и личинките.
— Прекрасно — каза Ким. — А сега ще ни кажеш ли нещо, което да ни е от полза?
Докторът отметна глава назад и избухна в смях.
— Ако не друго, поне си последователна.
Ким не отговори нищо и мълчаливо го изчака да си сложи очилата със семпла черна рамка.
— На левия крак имаме две фрактури на предноходилните кости. Травма, по-често срещана при футболистите, която обаче е била съвсем нова при настъпване на смъртта. Не е налице срастване между костите.
— Може ли да се получи при ритане на нещо? — попита Брайънт.
— Възможно е, но човек най-често рита с десния си крак; освен ако не е бил трениран да използва и двата си крака еднакво ефективно.
Той мина покрай масата и се приближи до главата.
— Вече ви показах фрактурата на шийния прешлен, от което следва, че в даден момент жертвата е била обезглавена. Извършено е било с особена жестокост, като фаталният удар не е бил първият.
Той взе една лупа.
— Ако погледнете С1 и С2, ще видите какво имам предвид.
Ким застана до него и се наведе напред. Върху костта на С1 имаше ясно изразена бразда.
— Виждаш ли?
Тя кимна и усети аромата на мента в дъха му.
— Ето, вземи — каза той, като й подаде лупата.
Доктор Бейт внимателно завъртя тялото, така че страничната част на костите на врата да застане отгоре.
— Погледни сега С2.
Той придържаше тялото, докато тя приближи лупата към най-горната част на врата, почти в основата на черепа. Там отново видя ясно изразена бразда.
Ким усети как започва да й се повдига и отстъпи крачка назад.
— Но нараняването, което ми показа вчера, не беше на страничната част на врата.
Докторът кимна и за един кратък миг двамата се спогледаха с разбиране.
— Не схващам — каза Брайънт и се наведе над масата, за да погледне по-отблизо.
— Била е жива — прошепна Ким. — Още се е движела, докато убиецът се е опитвал да я обезглави.
— Извратено копеле — изпъшка Брайънт и поклати глава.
— Възможно ли е травмата на крака да е в следствие от натиск с крак, в опит да я обездвижи?
Това би обяснило защо жертвата се е мятала на земята, без да може да се отскубне.
— Звучи логично.
— Внимавай да не кажеш нещо със сигурност, докторе.
— При положение че не разполагам с никакви меки тъкани, не бих могъл да потвърдя това със сигурност, инспекторе, но мога да заявя, че до момента не съм открил друга възможна причина за смъртта.
— Колко време е била заровена?
— Най-малко пет години, но по-вероятно повече, може би дори дванадесет.
Ким извъртя очи към тавана.
— Виж, ако можех, щях да ти кажа ден, месец и година, но процесът на разлагане може да се повлияе от много различни фактори; топлина, състав на почвата, възраст, заболявания, инфекции. И на мен ми се иска всяко тяло да пристигаше със снимка, пълен медицински картон, лична карта и извлечение за последните битови сметки, но за съжаление разполагаме само с това.
Ким не обърна внимание на тази реч, а невъзмутимо го попита:
— Добре, какво точно знаем със сигурност, докторе?
— Имам основания да предполагам, че тялото е на човек в пубертета, на не повече от петнадесет години.
— Имам основания да предполагам? Това да не е някакъв научен жаргон за "гадая"?
Той поклати глава.
— Не, бих защитил заключението си и в съда. А ако трябва да гадая, то бих казал, че тялото е от женски пол.
Ким беше объркана.
— Но вчера каза…
— Нямам научно обяснение.
— Заради мънистата ли?
Той поклати глава.
— Снощи Сърис донесе това.
Той вдигна една найлонова торбичка, в която имаше парче плат. Ким я погледна отблизо. Имаше някаква картинка,
— От чорап е. Вълната се разлага много по-бавно от другите материи.
— Не разбирам какво…
— Погледнато под микроскоп, на парчето се различават очертанията на розова пеперудка.
— Това ми стига — каза Ким, обърна се и излезе от лабораторията.
ГЛАВА 34
Стана ми противна от момента, в който я видях. В нея имаше нещо жалко, достойно за съжаление. Беше и грозна.
Всичко по нея беше с един размер по-малко. Пръстите на краката й бяха протъркали обувките отпред. Джинсовата й пола едва прикриваше бедрата й. Самото й тяло изглеждаше твърде дребно за крайниците, които стърчаха от него.