Окончателното събаряне на пищно украсената водна кула през двехилядната година беше посрещнато от местните живели с всеобща тъга. Издържаната в готически стил сграда, изградена от червени тухли, облицовани с пясъчник и керамични плочи, се беше издигала над основното здание. Самата Ким беше доволна, когато най-сетне я бяха срутили. Вече нямаше какво да й припомня за институцията, допринесла толкова много за смъртта на нейния брат.
Брайънт спря колата на малък паркинг зад един голям магазин за домашни любимци и тя опита да се отърси от мислите си.
Минаха за по-напряко по тясна уличка между две магазинчета и бяха посрещнати от миризмата на първите за деня печива от "Пекарната на Грег".
Брайънт изпъшка с копнеж.
— Не си го и помисляй — каза Ким.
Тя огледа входовете по улицата.
— Ето го — каза тя и посочи червената врата, която се намираше между книжарница и един магазин за преоценени дрехи.
Точно под табелката с името имаше домофон. Ким натисна копчето. Отговори женски глас.
— Бихме искали да се срещнем с господин Крофт.
— Съжалявам, но в момента не е на разположение. Часът за посещения без предварителна…
— Разследваме убийство, така че отворете вратата, ако обичате.
Ким нямаше намерение да върши полицейска работа през някакво електронно съоръжение.
Чу се кратко прозвъняване и Ким бутна вратата. Озова се пред тясно стълбище, което водеше към горния етаж.
В горния край на стъпалата видя две врати, по една от всяка страна. Вратата отляво беше от масивно дърво, а вратата отдясно имаше четири стъклени пана.
Тя отвори дясната врата.
Озоваха се в малка стая без прозорци, в която седеше жена, която според Ким беше на двадесет и няколко години. Косата й беше силно опъната назад.
Брайънт извади служебната си карта и ги представи.
Въпреки малките си размери, помещението беше подредено практично. По цялата дължина на едната стена имаше метални картотечни шкафове. На срещуположната стена бяха окачени програма за дейностите през годината и няколко грамоти. От колоните на компютъра се чуваше предаване на "Би Би Си — Радио 2".
— Може ли да се срещнем с господин Крофт?
— Опасявам се, че не.
Ким погледна назад към отсрещната врата.
— Няма го. На домашни посещения е.
— Да не е някакъв общопрактикуващ лекар? — попита Ким раздразнено.
Какво караше тези жени така ревностно да се опитват да предпазват мъжете на средна възраст, за които работеха? Да не би да им го преподаваха в университета?
— Господин Крофт отделя много време за посещения при избиратели, които нямат възможност да напуснат дома си.
Ким се сети за двусмисления термин "пленена аудитория" и си представи как той отказва да си тръгне, преди да му обещаят да гласуват за него.
— Опитваме се да разследваме убийство, така че…
— Вярвам, че бих могла да ви запиша удобен за среща час
— каза секретарката и посегна към един бележник формат А4.
— А какво ще кажете да му се обадите и да му съобщите, че сме тук? Ще почакаме.
Жената започна да си играе с перлената си огърлица.
— Не можем да го притесняваме, докато провежда домашни посещения, затова бих ви предложила да си запишете…
— Не, не искам да ми предлагате да си…
— Разбираме, че представителят е зает човек — каза Брайънт, като леко побутна Ким встрани.
Гласът му беше спокоен, топъл и изпълнен с разбиране.
— Просто ни се налага да разследваме убийство. Сигурна ли сте, че днес няма никакъв свободен час?
Жената прелисти бележника на страницата за днешния ден и поклати глава. Брайънт погледна страницата заедно с нея.
— Наистина нямам възможност да ви сместя преди четвъртък сутрин в…
— Шегувате ли се? — изръмжа Ким.
— Ще дойдем, когато е удобно.
— Девет и петнадесет.
Брайънт кимна и се усмихна:
— Благодарим ви за съдействието.
Брайънт се обърна и я поведе през вратата. Отвън Ким се обърна, разгневена.
— Четвъртък сутринта ли, Брайънт?
Той поклати глава.
— Не, разбира се. В бележника пишеше, че цял следобяд ще работи от дома си, а ние знаем къде живее.
— Добре — каза тя доволно.
— Знаеш ли, началство, невинаги може да накараш хората да ти съдействат насила.
Ким беше на друго мнение. Досега беше успявала.
— Чувала ли си за книгата "Как да печелим приятели и да влияем на другите"?
— А ти гледал ли си "Полет над кукувиче гнездо"? Защото тази тук беше точно като сестра Рачид.
Брайънт се изсмя с глас.
— Просто казвам, че ако искаш да влезеш, невинаги е нужно да разбиваш вратата.