Наблизо някаква кола форсира двигателя си и Ким повиши глас:
— Слушай, както знаеш, трима от бившите ти колеги са умрели през последните две седмици. Поне двама от тях са били убити и ако не ни кажеш какво знаеш, най-вероятно ти ще си следващият.
Той я погледна твърде трезво за човек, чието тяло преливаше от алкохол.
— Нека, да го еба. Най-сетне да си почина.
Той отскубна ръката си от хватката й и се запрепъва надолу по пътя. Залитна върху една спряла кола, после се бутна в една стена, като топче за пинг-понг.
— Не е на добре, началство. В този вид няма да може да ни каже нищо повече. Може би трябва да се върнем по-късно, след като е поспал малко.
Тя кимна и се обърна. Отправиха се към колата си, спряна зад ъгъла.
Ким протегна ръка да отвори вратата на колата, но в този момент се разнесе страховитият звук от тъп удар, последван от истеричен писък.
— Какво, по дяволите…? — извика Брайънт.
За разлика от Брайънт, Ким не се чудеше какво става, когато се обърна и затича към кръчмата.
В себе си тя вече знаеше какво е станало.
ГЛАВА 37
Няколко секунди по-късно Ким застана до поваленото на земята тяло на Артър Канъп.
— Отдръпнете се! — изкрещя тя.
Трима души отстъпиха назад и Брайънт застана между тях и тялото на земята.
Преди да насочи вниманието си към ранения, Ким кимна на колегата си към един младеж на отсрещната страна на улицата, който беше насочил мобилния си телефон към тях.
Брайънт притича на отсрещния тротоар и в негово отсъствие тълпата отново започна да я обгражда плътно от всички страни.
— Хора, веднага отстъпете назад — извика тя, докато преценяваше състоянието на жертвата.
Левият крак на Канъп висеше в канавката, изкривен под неестествен ъгъл. Ким се надвеси над мъжа и постави два пръста на врата му, за да установи онова, което вече подозираше. Беше мъртъв.
Млада жена с детска количка вече се обаждаше по телефона, за да повика линейка.
Брайънт се върна и сведе поглед към нея.
— Началство, искаш ли аз да…
— Докладвай го — каза тя.
Не очакваше от хората си да вършат неща, които самата тя не беше готова да направи. Освен това беше обучена за това. Мамка му.
Тя коленичи на земята, а Брайънт се обърна към минувачите и се опита да ги избута по-надалеч.
Ким предпазливо претърколи трупа по гръб. По лицето му бяха полепнали камъчета. Празният му поглед беше вторачен в небето.
Тя чу как някой сред тълпата ахна, но точно сега нямаше време да се грижи за чувствата на зяпачите. На хората им е вродено да гледат неща, които впоследствие им причиняват кошмари, но в момента най-важен беше Артър Канъп.
Ким сложи два пръста под брадичката му и внимателно наклони главата му назад.
Ципът на жилетката му беше разкопчан и тя разкъса ризата му.
Постави дланта на дясната си ръка по средата на гърдите му, сложи лявата си ръка върху нея и преплете пръстите си. После рязко ги натисна надолу, така че да потънат приблизително шест сантиметра. Продължи така, докато преброи до тридесет, и спря.
Обърна се към главата на Артър и с лявата си ръка притисна ноздрите му, за да ги запуши. Покри устните му със своите и издиша равномерно.
Видя как гръдният му кош се надига в резултат от изкуственото обдишване. Вдиша още веднъж по същия начин и после започна отново да прави компресии.
Знаеше, че основната цел на сърдечния масаж е да поддържа функциите на мозъка, докато могат да бъдат взети по-сериозни мерки да се възстанови кръвообращението и спонтанното дишане. Не й убягваше иронията на съдбата в този опит да спаси един мозък, чийто собственик години наред се беше опитвал да го съсипе.
Зад гърба й се разнесе вой на полицейски сирени. Първата стъпка беше да отцепят района, за да съхранят веществените доказателства. Колегите й щяха да се заемат с разпита на свидетелите.
Осъзнаваше какво се случва около нея, но остана концентрирана върху безжизненото тяло в ръцете си.
Един глас успя да достигне до нея през глъчката наоколо.
— Началство, да поема ли оттук?
Ким поклати глава, без да вдига поглед. Спря компресиите, защото току-що със сигурност беше видяла гръдният кош на мъжа да се издува без външна намеса.
Тя се втренчи в него. Гърдите му се повдигнаха отново. Животът се възвръщаше в очите му, а от устата му се отрони един сподавен гърлен стон.
Ким седна на улицата и отпусна изтощените си ръце.
Артър Канъп я погледна право в очите. Ким видя как я разпозна, а в същия момент по лицето му се изписа болката, която премина през цялото му тяло, за да достигне до мозъка му.