Ким постави ръка на гърдите на мъжа.
— Не мърдай, линейката скоро ще пристигне.
Очите му се завъртяха към нея, а в същия момент някъде в далечината се разнесе воят на още една сирена.
— Стига… — простена той.
Ким наведе глава над него.
— Какво стига, Артър?
Той преглътна и поклати глава наляво-надясно. Усилието предизвика пореден стон.
Ким чу стъпките на приближаващите санитари от линейката.
— Какво каза?
— Стига толкова — успя да промълви той.
Тя го погледна в очите и видя как погледът му отново притъмнява.
Ръцете й инстинктивно се протегнаха към гърдите му, но усети как някой я издърпва встрани.
Пред нея застанаха двама медицински служители със зелени униформи. Мъжът опипа за пулс и поклати глава. Жената започна да прави сърдечен масаж, а мъжът се зае да изважда оборудването от чантата си.
Брайънт я хвана за ръката и я поведе настрани.
— В добри ръце е, началство.
Тя се обърна и видя как санитарят поставя подложките на дефибрилатора върху гърдите на Артър Канъп.
Тя поклати глава:
— Няма, отиде си.
— Какво ти каза?
— Каза ми, че му стига толкова. Не искаше да го спасявам.
Тя се облегна на стената и адреналинът отстъпи пред умората.
— Каквото и да се е случило в проклетия дом в Крестуд, то е преследвало всички тези хора през целия им живот.
Брайънт кимна, преди да докладва:
— Няколко свидетели са видели как бързо се отдалечава някаква бяла кола. Никой не е видял момента на самия удар, но един се кълне, че колата е била "Ауди", а друг твърди, че е BMW. Може и да няма никаква връзка, началство.
Тя се обърна и го погледна.
— Брайънт, той всеки ден е изминавал същите сто метра до вкъщи, като се е олюлявал по същия начин, но никога не му се е случвало нищо.
— Значи мислиш, че не са го блъснали по невнимание?
— Не, Брайънт. Мисля, че нашият убиец го е чакал — и копелето имаше наглостта да го убие пред очите ни.
Той внимателно я докосна по ръката.
— Хайде, нека се пооправиш, преди да…
Тя отдръпна ръката си.
— Колко е часът?
— Малко след дванадесет.
— Време е да отидем на гости на любимия ни депутат.
— Началство, няколко часа няма да…
— След няколко часа може да сме закъснели — прекъсна го тя и се отправи обратно към колата. — Освен Уилям Пейн, остава само депутатът.
ГЛАВА 38
— Брайънт, намира ли ти се още един ментолов бонбон? — попита Ким.
Беше изтъркала обстойно лицето, врата и ръцете си с три мокри кърпички, но все още не можеше да се отърве от чувството, че мирише на бира и лук.
Той бръкна в страничното отделение на шофьорската врата и й подаде цяло пакетче. Тя извади един бонбон и го лапна.
Ментолът изригна право в белите й дробове.
— Божичко, за тези не трябва ли специално разрешително? — попита тя, когато дясното й око спря да сълзи.
— Помисли за алтернативата, началство.
Тя силно вдъхна аромата на бонбона в устата си и погледна през прозореца на колата, която наближаваше центъра на Бромсгроув. Брайънт зави покрай сградата на стария профсъюзен приют за безработни, който не функционираше от 1948-ма година.
Намираха се само на петнадесет километра от Стауърбридж, но сякаш навлизаха в един коренно различен свят.
Първите писмени данни за селището датираха от началото на девети век, когато името му е било Бремсграф, а основният поминък на хората е бил отглеждане на селскостопански животни и производство на гвоздеи. Сегашното му население беше съставено предимно от заможни бели британци с отявлено консервативни политически разбирания, и едва четири процента етническо малцинство.
— Ти сериозно ли? — възкликна Ким, когато завиха по Литълхийт Лейн.
Къщите в тази част на Лики Енд струваха седемцифрени суми. Живите плетове и дългите алеи за коли в предната им част закриваха видимостта към самите къщи. Известна като "банкерския квартал", тази част на града беше отредена за високопоставени корпоративни служители и предоставяше бърз достъп до две от големите магистрали в страната. И със сигурност не беше естествената среда на един обикновен депутат.
Колата спря пред една порта от ковано желязо, която спираше достъпа до оградения двор зад нея.
Брайънт свали прозореца и натисна копчето на домофона. В отговор се разнесе толкова силно пращене, че Ким не успя да определи дали говореше мъж или жена.
— Полиция на Уест Мидландс — каза Брайънт.