Вместо отговор се чу леко прищракване и електронната порта започна да се приплъзва наляво.
Брайънт подкара колата навътре веднага щом отворът стана достатъчно широк, за да минат през него.
Застланата със ситен чакъл алея ги отведе до настлан с червени правоъгълни плочки вътрешен двор пред голяма двуетажна къща в провинциален стил.
Сградата беше построена под формата на буква "Г", а Ким забеляза зад нея отделна гаражна постройка, която спокойно можеше да изяде собствената й къща за закуска. Въпреки наличието на специално отреден за автомобилите палат, на чакълената настилка отдясно на къщата бяха паркирани две коли.
Покрита с навес веранда опасваше цялата сграда, декорирана с поставени на равни интервали саксии с лаврови дръвчета.
— Човек би направил какво ли не, за да не се откаже от всичко това, нали? — каза Ким.
Брайънт спря колата пред входната врата.
— Той е свидетел, началство, не заподозрян.
— Разбира се — каза тя и излезе от колата. — Ще гледам да не го забравя, докато го разпитвам.
Вратата се отвори, преди да стигнат до нея. На прага стоеше мъж, за когото Ким предположи, че беше Ричард Крофт.
Беше облечен с кремав памучен панталон и тъмносиня тениска. Посивялата му коса беше влажна, а през раменете му беше наметната хавлиена кърпа.
— Простете, тъкмо излизам от басейна.
Разбира се. На нея също й се случваше непрекъснато.
— Хубави коли — отбеляза дружелюбно Ким, като кимна към двора.
Автомобилите бяха "Астън Мартин" DB9 и "Порше" 911, а между тях имаше място и за още една кола.
Ким забеляза й две охранителни камери, монтирани на покрива на сградата.
— Доста охранителни мерки за един депутат — каза Ким и последва Ричард Крофт във фоайето.
Той се обърна.
— О, всичко това е заради безопасността на съпругата ми.
Той зави наляво и двамата го последваха през двойната стъклена врата, водеща към една от дневните, както предположи Ким. Стаята имаше нисък таван с дебели дървени подпорни греди, реставрирани с внимание към детайла. Кожени дивани с карамелен цвят и бледолилави стени освежаваха обстановката. Остъклени до земята врати водеха към оранжерия, която изглежда се простираше по цялата дължина на къщата.
— Заповядайте, седнете, а аз ще се погрижа да пием чай.
— О, колко изискано — каза Брайънт, когато Ричард Крофт излезе от стаята. — Ще ни поднесе чай.
— Доколкото разбрах, той каза, че ще се погрижи да пием чай. Почти съм сигурна, че няма да ни го поднесе лично.
— Марта ще дойде всеки момент — каза Ричард Крофт, когато се върна обратно в стаята.
Хавлиената кърпа я нямаше и сресаната му коса разкриваше още посивели кичури около слепоочията му.
— Вашата съпруга?
Той се усмихна и Ким забеляза прекалено белия цвят на зъбите му.
— О, небеса, не. Марта е домашна помощница, която живее с нас. Помага на Нина с грижите около момчетата и къщата.
— Къщата несъмнено е прекрасна, господин Крофт.
— Ричард, моля — каза той великодушно. — Къщата е другата голяма любов на съпругата ми. Тя работи много и желае да си почива в приятна обстановка.
— И с какво точно се занимава?
— Адвокат по човешки права. Бори се за правата на хора, каквито по-скоро бихте предпочели да избягвате.
Ким веднага се досети.
— Терористи.
— Политически коректният термин е "лица, обвинени в терористична дейност".
Ким се опита да не дава израз на емоциите си, но отвращението й едва ли беше останало незабелязано.
— Всеки има право да се възползва от пълната защита на закона. Не сте ли съгласна?
Ким не отговори. Нямаше си доверие да каже каквото и да било. Твърдо вярваше, че законите важат за всички, и по тази логика трябваше да приеме, че всеки има право на защита пред въпросните закони. Следователно беше съгласна с него. Просто я дразнеше фактът, че е съгласна с него.
По-любопитно от професията на съпругата му беше отсъствието на каквото и да било изражение на лицето му, докато говореше. Челото и скулите на Крофт не бяха помръднали нито веднъж. Ким намираше нещо противоестествено в това доброволно да инжектираш в тялото си извлек от най-мощния токсин, познат на човечеството. За мъж, наближаващ петдесетте, това й се струваше особено отблъскващо. Сякаш разговаряше не със самия човек, а с восъчната му отливка.
Той махна с ръка около себе си:
— Нина харесва комфортния живот, а аз съм късметлия, че имам съпруга, която ме обича толкова много.
Вероятно имаше намерение думите му да прозвучат скромно и добродушно. На Ким коментарът й се стори самодоволен и надменен.