"Вероятно не чак толкова, колкото ти обичаш самия себе си", изкушаваше се да отговори Ким — но за неин късмет в същия момент в стаята влезе млада стройна блондинка, също с влажна коса.
Ким и Брайънт се спогледаха многозначително. За Бога в това семейство нито един от двамата съпрузи не притежаваше и капка морал.
Тя се разтревожи за съдбата на двете момчета с безупречно пригладени коси, които се виждаха на снимката върху лавицата над тухлената камина.
Марта излезе от стаята, Ричард взе сребърния чайник и напълни три малки чаши.
Ким не видя мляко, не подуши и кофеин. Вдигна ръка, за да откаже своята.
— Имах намерение да дойда и да предложа съдействието си, но съм много зает с моите избиратели.
Да, Ким беше убедена, че избирателите му изискват той да се отдава на пладнешки лудории с персонала. Дори гласът му звучеше измамно. Зачуди се дали ако бяха разговаряли в управлението, щеше да е по-склонна да му повярва. Тук, в тази луксозна обстановка, след като й бе станало ясно с какво се е занимавал, не успяваше да се отърси от заливащото я отвращение.
— Е, сега сме тук и ако нямате против, бихме искали да ви зададем няколко кратки въпроса.
— Разбира се, моля, кажете.
Той седна на дивана срещу тях, облегна се назад и сложи десния си глезен върху лявото си коляно.
Ким реши да започне от самото начало. Презираше мъжа срещу себе си с всяка клетка на тялото си, но щеше да се опита личните й убеждения да не замъгляват професионалната й преценка.
— Известно ви е, че наскоро е била убита Тереза Уайът?
— Ужасна история — каза той с непроменено изражение.
— Изпратих цветя.
— Много мило, наистина.
— Най-малкото, което можех да направя.
— Освен това сте наясно какво се е случило с Том Къртис?
Крофт поклати глава и сведе очи:
— Потресаващо.
Ким беше готова да заложи къщата си, че беше изпратил цветя.
— Известно ли ви е, че наскоро е починала Мери Андрюс?
— Не.
Той хвърли поглед към бюрото си.
— Трябва да си запиша да изпратя…
— Цветя — довърши вместо него Ким. — Спомняте ли си служител от персонала на име Артър Канъп?
Ричард сякаш за момент се замисли.
— Да, да, един от общите работници.
Ким се запита каква полза би имало всъщност, дори да беше намерил време да отиде до полицейското управление, защото поне засега не й звучеше никак искрено.
— Разговаряхме с него по-рано през деня.
— Надявам се, че е добре.
— Неговите пожелания към вас бяха малко по-различни.
Ричард се засмя и се пресегна за своята чаша зелена течност.
— Хората рядко си спомнят с добро за своите началници; Особено когато въпросните хора са мързеливци. Нерядко имах основание да порицая господин Канъп.
— За какво?
— За това, че спи по време на смяната си, че си върши калпаво работата…
Думите му заглъхнаха, сякаш след тях трябваше да има още.
— Друго?
Ричард поклати глава.
— Просто забележки за това-онова.
— Какво можете да ни кажете за Уилям Пейн?
Ким видя как изражението му леко се промени.
— Какво за него?
— Ами той е бил другият нощен пазач. На него също ли правехте подобни забележки?
— Определено не. Уилям беше образцов служител. Предполагам, че знаете за обстоятелствата в личния му живот?
Тя кимна.
— Уилям не би направил нищо, което да се отрази зле на работата му.
— Може ли да се каже, че отношението към него е било по-благосклонно от отношението към Артър Канъп? — подкани го Ким.
Той криеше нещо. Беше сигурна в това.
— Ако трябва да бъда честен, вероятно сме си затваряли очите от време на време.
— В какви ситуации?
— Ами знаехме, че понякога му се налага да отиде да нагледа дъщеря си в работно време, когато съседката не може да му помогне. Той никога не оставяше момичетата без да им осигури надзор, затова му позволявахме да го прави. Знаехме, че отсъства от работното си място, но…
Той сви рамене, преди да довърши:
— Вие бихте ли искали да сте на негово място?
— Имаше ли нещо друго? Артър спомена…
— Наистина, ако питате мен, Артър Канъп е недоволен по рождение. След като сте се срещали с него, вече знаете, че той е от онези хора, на които им е крив целият свят. Винаги някой друг или нещо друго са му виновни, никога нищо не зависи от него.
— По-рано днес може би имаше основание да смята така, като се има предвид колата, която го блъсна в гръб и отпрати безследно.
Ричард Крофт преглътна.
— А… жив ли е?