— Все още не знаем, но положението не изглеждаше твърде обнадеждаващо.
— Ох. Каква ужасна трагедия.
Той въздъхна тежко.
— Е, предполагам, че ще е по-добре да бъда напълно откровен с вас.
— Разбира се — каза Ким, без да разбира защо му се беше развързал езикът.
— Малко преди пожара узнах, че Артър е снабдявал някои от момичетата с наркотици. Не твърде силни, но все пак наркотици.
— Защо? — попита остро Ким.
Ако са го били разкрили, е щял да изгуби работата си, да се сдобие с полицейско досие и най-вероятно да излежи няколко месеца във "Федърстоун".
— Уилям поемаше нощните смени, така че в двете му свободни вечери го заместваше някой друг. Понякога ги вземаше Артър и така си докарваше допълнителни доходи. Но никой не беше разбрал, че Артър прекарва първата половина от смяната си в кръчмата. След като бяха открили това, някои от момичетата се бяха възползвали от ситуацията.
— Изнудвали са го? — попита Брайънт.
— Не бих искал да използвам точно тази дума.
Това се стори напълно разбираемо на Ким, като се вземеше предвид, че той е бил човекът, отговорен за дома.
— Артър не е казал на никого, явно от страх да не си изгуби работата.
— Естествено — избухна Ким. — Отговарял е за безопасността на петнадесет-двадесет момичета на възраст между шест и петнадесет години. В негово отсъствие е било възможно да им се случи какво ли не.
Ричард я погледна въпросително.
— Нима одобрявате поведението на въпросните момичета?
Не, не го одобряваше, но все още не беше срещнала нито един човек, на когото изобщо да му е пукало за момичетата сред всички, които са били отговорни за тях.
Тя подбра внимателно следващите си думи.
— Не. От друга страна, ако Артър си беше вършил съвестно работата, нямаше да изпадне в подобна ситуация.
Той се усмихна в знак на съгласие.
— Така е, но и въпросните момичета не са били примерни граждани.
Ким потисна гнева, който внезапно се надигна в нея. Значи поведението на момичетата моментално ги превръщаше в неморални престъпници без никакви перспективи за бъдещето? С модели за подражание като Артър Канъг това никак не я учудваше.
Но беше учудена от неочакваното признание на Ричард за Артър. Каква полза можеше да има той от това?
Ричард се наведе напред.
— Още чай?
— Господин Крофт, не изглеждате особено обезпокоен от факта, че бившите ви колеги измират с неестествено ускорени темпове…?
— По мои сметки говорим за две убийства, една естествена смърт и един нещастен случай, който може, а може и да не е завършил със смърт.
— Какво се случи тогава в дома в Крестуд? — попита остро тя.
Ричард Крофт отговори, без да се замисля:
— Иска ми се да знаех, но бях работил във въпросната институция едва през последните две години.
— И през това време броят на избягалите момичета доста се е увеличил, не сте ли съгласен?
Той я погледна право в очите, но привидното му хладнокръвие сякаш беше нарушено от нотка на раздразнение. Непринуденият разговор беше преминал в разпит. Не му се понрави да бъде оспорван начинът, по който беше управлявал дома.
— Има младежи, които не обичат правилата, дори когато те са в техен интерес.
Доколкото Ким си спомняше, почти всички правила в тези домове защитаваха интересите на персонала, а не на обитателите.
— Разказахте ни за поведението на Артър, но доколко вие самият участвахте в живота на момичетата в дома в Крестуд?
— Не много. Работата ми беше насочена към организационните решения, свързани с ефективното функциониране на институцията.
Казваше "институция" толкова често, че създаваше впечатление за "Крестуд" по-скоро като строго охранявано крило в затвора "Броудмур", отколкото като дом за изоставени деца.
— Господин Крофт, има ли някаква причина да смятате, че някой от вашите колеги би искал да навреди на някое от момичетата?
Той се изправи.
— Разбира се, че не. Как изобщо ви хрумна подобен въпрос? Това звучи ужасяващо. Всички, които работеха в дома, бяха там, за да се грижат за тези момичета.
— Срещу месечно заплащане — каза Ким, не успяла да се въздържи.
— Не говоря само за тях — тросна се в отговор той. — Дори и пасторът не успя да повлияе на някои от момичетата.
— Ами Артър?
— Просто беше допуснал грешка. Никога не би навредил на някого.
— Разбирам ви, господин Крофт, но ние открихме труп, вероятно на момиче в пубертетна възраст, погребан в близост до дома в Крестуд — и аз мога да заявя с абсолютна сигурност, че момичето не се е озовало там без чужда помощ. Той застина и прокара пръсти през косата си; това беше единствената видима реакция на думите й. Беше трудно да прочете изражението му под ботокса.