— Господин Крофт, да сте подавали възражение срещу разкопките на професор Милтън? Или да ви е известно някой друг да го е направил?
— Никога. Нямам никаква причина да го правя.
Тя се изправи и се обърна към него:
— Само още един въпрос и няма да ви безпокоя повече. Къде бяхте в нощта, когато беше убита Тереза Уайът?
Лицето му почервеня и той посочи с ръка към вратата.
— Моля ви незабавно да напуснете дома ми. Оттеглям предложението си за помощ. Ако имате други въпроси, обърнете се към адвоката ми.
Ким се отправи към вратата.
— Господин Крофт, благодаря ви за съдействието. Няма причина да оставаме повече в дома на жена ви.
Ким излезе навън в момента, когато на чакъла пред къщата паркира още една кола — "Рейндж Роувър". Шофьорът не зае свободното място между другите две коли, което означаваше, че обикновено го заема някой друг.
От колата слезе една стройна жена и взе куфарче за документи от задната седалка. Беше облечена с черен костюм, с тясна права пола с дължина под коляното. Прасците й бяха повдигнати от десетсантиметрови токчета. Лъскавата й черна коса беше опъната назад и вързана на висока опашка.
Докато минаваха покрай нея, нямаше как Ким да не забележи поразителната й красота. Жената ги удостои с лека усмивка и кратко кимване.
— Добре де, какво вижда тя в него, по дяволите? — попита Брайънт.
Ким поклати глава и влезе в колата. Вратата на къщата се затвори зад двамата съпрузи. На света все още имаше неразгадани мистерии.
Брайънт запали колата и включи на задна скорост.
— Началство, ще се научиш ли някога да се държиш любезно?
— Разбира се, веднага щом намеря с кого.
Тя въздъхна, погледна назад към имота и за миг се сети за Уилям Пейн и дъщеря му. Съдбата определено имаше изкривена представа за справедливост.
— За какво си мислиш? — попита Брайънт, когато металната порта пред тях се плъзна настрани, за да ги пусне да излязат.
— Мисля си за начина, по който реагира, когато му казахме за заровеното момиче.
— Какво по-точно имаш предвид?
— Така и не ни попита дали сме успели да я идентифицираме. Не се учуди на нищо, което му казахме. Ботоксът може и да притъпява изразителността на лицето му, но не би могъл да контролира очите си.
Инстинктите на Ким бяха подбудили отрицателната й реакция по отношение на господин Ричард Крофт. Той знаеше нещо — и тя не се съмняваше в това. Но все още й убягваше онази тънка нишка, която трябваше да дръпне, за да се разплетат всички тайни на дома в Крестуд.
ГЛАВА 39
— Тези пък какво искаха? — попита Нина Крофт, като остави куфарчето си на пода в антрето.
— Разпитваха за Крестуд — отговори Ричард, като последва жена си в кухнята.
След петнадесет години съвместен живот у нея все още имаше две неща, които не спираха да го удивляват.
Първото беше, че все още изглежда така фантастично, както и при първата им среща. Беше се влюбил лудо в нея и за негово съжаление това не се беше променило.
Второто беше леденото отчуждение, което вече седем години се четеше в погледа й.
Нина спря пред кухненския остров по средата на голямото помещение. Той застана срещу нея. Тя го погледна над кухненските съдове от луксозната френска марка "Льо Крьозе".
— Какво им каза? — настоя да узнае тя.
Ричард сведе очи. Седем години по-рано, след раждането на втория им син, той беше изпаднал в еуфория. След като беше наблюдавал как красивата му жена ражда тяхното дете, беше обзет едновременно от любов и свирепа загриженост, които го накараха да повярва, че никога нищо не би могло да разруши връзката между тях двамата. Почувства, че би могъл да й каже всичко.
Два дни по-късно, след като сложи Харисън в креватчето му, Ричард беше почувствал такава близост между себе си и жена си, че беше решил да й довери тайните, които криеше Крестуд.
След тази вечер никога повече не прекараха нощта в едно и също легло.
Нямаше гняв, нямаше обвинения, нито заплахи, че ще го предаде на полицията. Помежду им се спусна мразовита мъгла, която така и не се вдигна.
— Какво искаха да знаят?
Той повтори разговора им дума по дума. Съпругата му не показа никакви признаци на емоция, докато той не стигна до последните им въпроси. Едва тогава едно мускулче на бузата й затрепка. Когато приключи с разказа и зачака да му отговори, той почувства как под косата му изби капка пот.
— Ричард, още преди години ти казах, че няма да позволя прегрешенията от миналото ти да се отразят нито на моя живот, нито на децата ми.