Никола се замисли за момент, после изведнъж вдигна ръка към устата си.
— Да, да, имаше едно момиче, Мелани. Беше по-голяма от мен и не я познавах добре. Беше една от "готините" момичета, непослушните.
Ким затаи дъх.
— Да, сега си спомням и мънистата. Даваше ги на най-добрите си приятелки. Имаха си нещо като таен клуб.
Никола започна да кима.
— Да, точно така, бяха три. И всички носеха такива мъниста. Ким усети как стомахът й се свива. Можеше да се обзаложи, че и трите бяха избягали.
ГЛАВА 42
— Мамка му — каза Брайънт, когато влязоха в колата.
Ким имаше чувството, че всеки момент ще повърне.
— И ти ли си мислиш за същото?
— Ако си мислиш, че вероятно има заровен още един труп, значи да.
— Сега сложи едно "най" пред "вероятно" и ще попаднеш право в целта.
Ким закопча предпазния колан и се извърна към него.
— Записа им имената, нали?
Брайънт кимна и тя извади телефона си. Той направи същото.
— Две пропуснати обаждания и съобщение от Досън — каза тя.
— Моите са от Уди.
Всеки набра номера на гласовата си поща. Ким изслуша развълнувания глас на Досън и после изтри съобщението.
— Досън иска незабавно да се върна на местопрестъплението.
Брайънт се изхили.
— Уди иска по същото време да те върна обратно в управлението — и въпреки многобройните ти таланти, според мен все пак не можеш да бъдеш на две места едновременно.
Той се обърна към нея:
— Е, началство — точка А или точка Б?
Ким го погледна и вдигна едната си вежда.
— Да, и аз така си помислих.
ГЛАВА 43
Брайънт паркира колата на парчето оголена земя. Беше им отнело четиридесет минути да изминат дванадесетте километра от центъра на Бирмингам дотук.
Ким отвори вратата.
— Кажи на Досън, че сме тук, и виж дали всичко с него е наред.
— Тъй вярно, началство.
Тя притича до третата тента. Това тук заприличваше по-скоро на панаир със сергии, отколкото на местопрестъпление. Ким спря на входа. Обърна се и погледна надолу към третата къща в подножието на хълма и затворничката, която живееше вътре. Помаха с ръка, за всеки случай.
После влезе в тентата и Сърис се обърна да я погледне.
Ким надникна в изкопа.
— Къде се е дянала? — попита тя, без да се замисля, че не знаеше пола на трупа.
Нямаше друга информация, че второто тяло е от женски пол, освен онова, което й подсказваше вътрешният й глас — но това обикновено й стигаше.
— Тялото е при Дан в другата тента. Преместиха го преди около половин час. Успяхме да пресеем една трета от пръстта в изкопа и мисля, че би искала да знаеш, че отрихме още…
— Мъниста — довърши вместо нея Ким.
— Как разбра?
Ким сви рамене.
— Нещо друго?
Сърис въздъхна тежко и бавно кимна.
— Претърсихме обстойно района и открихме…
— Още една аномалия — отново я прекъсна Ким.
Сърис постави дясната си ръка на кръста.
— Аз да си тръгвам тогава?
Ким се усмихна.
— Извинявай, просто съм уморена. Знаеш как е. Ще успеете ли до края на утрешния ден да приключите с втория изкоп?
— Утре сутринта първо започваме да разкопаваме третото място. Все още не сме го обозначили. Не искаме да даваме преднина на лешоядите — каза Сърис, имайки предвид пресата. — Все още не знаем със сигурност дали третата аномалия представлява още един труп.
Дълбоко в себе си Ким го знаеше, при това със сигурност.
— Пресата следи внимателно всяко наше движение, затова накарах момчетата да опаковат машината и да стоят встрани от въпросното място, за да не будят подозрение, след като приключиха с търсенето.
— Как ще разберете къде да копаете, ако не сте го обозначили? — попита Ким.
— Измерих с крачки разстоянието от края на тентата. Повярвай ми, ще знам къде да копаем.
Ким й вярваше.
— Добрата новина е, че мястото на първите разкопки ще бъде разчистено и запълнено още утре. Трябва само да се разпиша, че сме приключили, и първата тента ще бъде свалена.
— Има ли нещо друго, което трябва да знам?
— Намерихме няколко парчета плат; всички са надписани, опаковани и изпратени в лабораторията. Може да ви помогнат с установяването на самоличността.
След срещата с Никола Ким допускаше, че изборът ще е само измежду три имена.
— Нещо друго?
Сърис поклати глава и се обърна.
Ким оценяваше високо упоритостта на Сърис. Беше приела, че в този случай тя самата бе движена от нещо по-силно от обикновеното желание да разреши загадката. Колкото и да се опитваше да убеди самата себе си, че случаят не е по-различен от другите, не успяваше. Мъчителното минало на тези момичета й беше познато. Никоя от тях не беше избрала доброволно начина, по който да се развие живота й. Причината за тяхното поведение не можеше да бъде проследена с точност до годината, месеца или часа. Сред безконечния низ от върхове и спадове, един ден надеждата у тях просто се е стопила.