Ким завъртя очи към тавана.
— Когато изпитам нужда да говоря с някой, който да ми каже как трябва да се чувствам, веднага ще ви уведомя.
— Може би проблемът е в липсата на каквито и да било чувства у теб, Стоун.
— Не и според мен.
Той се наведе напред в стола си, вперил поглед в нея.
— Може би не точно сега, но ще дойде ден, в който потискането на всички тези неща ще се отрази на възможността ти да се справяш с проблемите.
Ким не вярваше в това. Винаги беше успявала, точно по този начин. Неприятните преживявания бяха складирани в плътно затворени кутии. Беше важно кутиите никога да не бъдат отключвани и единственото, което не разбираше, беше защо повече хора не правеха като нея.
Старата поговорка гласеше, че времето лекува всичко. А тя беше усвоила изкуството да манипулира времето. В сегашно време, едва преди седем часа, тя не беше успяла да спаси живота на Артър Канъп, но всички събития в промеждутъка оттогава насам бяха изпълнили действителността и бяха отдалечили случката някъде в миналото. От нейна гледна точка от въпросната случка можеше да е минала и цяла седмица. Следователно всичко беше свършило много по-отдавна, отколкото предполагаше Уди.
— Сър, благодарна съм ви за загрижеността, но наистина съм добре. Разбирам, че не мога да спася всички, и не се самообвинявам, когато някой умре.
Уди вдигна ръка.
— Достатъчно, Стоун. Решението ми не подлежи на обсъждане. Щом случаят приключи, или ще се подложиш на терапия, или ще излезеш в принудителен отпуск.
— Но…
Той поклати глава.
— В противен случай негативните емоции, които таиш в себе си, ще те погубят.
Онова, което таеше в себе си, не беше негова работа. Беше заключено и прибрано на сигурно място. Ким се страхуваше единствено то да не излезе наяве. Излезеше ли на свобода, неминуемо щеше да я съсипе безвъзвратно.
Тя въздъхна тежко. Щеше да остави тази битка за някой друг ден.
— Решението ми не подлежи на коментар, но преди да си тръгнеш, има още нещо, за което искам да поговорим.
"Страхотно", помисли си тя.
— Получих обаждане от суперинтенданта, който на свой ред е получил обаждане от своя шеф. И двамата настояват, че трябва точно ти да бъдеш освободена от работата по случая.
Той се облегна обратно в стола си.
— Кажи ми кого точно успя да вбесиш днес?
Нямаше смисъл да го лъже. Очевидно някой беше приел нещата доста лично.
— Сър, бих могла да ви предоставя списък, но със сигурност няма да е напълно изчерпателен. От друга страна, единственият човек, който наистина се ядоса, е Ричард Крофт — но не вярвам той да е чак толкова влиятелна личност.
Настъпи кратка пауза, после двамата се спогледаха.
— Жена му — казаха в един глас.
— Какво точно му каза?
Тя сви рамене.
— Много неща — отговори Ким.
Помисли си, че съпругата на Крофт явно наистина го обича много.
— Свидетел или заподозрян?
Тя сви устни.
— По малко и от двете.
— Мамка му, Стоун. Кога най-сетне ще проумееш, че полицейската работа на толкова високо ниво изисква и малко политика?
— Не, сър, политика се изисква в полицейската работа на вашето ниво. Моята работа е просто да разбера истината.
Уди я изгледа намръщено. Ким не беше искала думите й да прозвучат по този начин. Надяваше се, че той го знае, и реши, че е по-добре да не казва нищо повече.
Тя вирна брадичка.
— И какво е вашето решение, ще ме отстраните ли от случая?
— Стоун, няма нужда да ме държиш за ръката, прекрасно се справям и сам. Вече са уведомени, че ще останеш начело на разследването.
Ким се усмихна. Трябваше да се досети и сама.
— Повече от ясно е, че депутатът крие нещо — иначе нямаше да насъска хрътката си.
За първи път от много дни насам той като че ли се усмихна в отговор на думите й.
— Точно затова реших, че е най-добре и аз да насъскам моята.
— Тъй вярно, сър — каза Ким, а усмивката й стана по-широка.
ГЛАВА 45
Ким премести поглед от Брайънт върху Стейси:
— Е, добре, нов ден. Досън отива направо на разкопките и ще се обади, когато има нещо ново. И така, да обобщим — продължи тя. — От шестимата известни ни служители на дома в Крестуд останаха само двама: Ричард Крофт и Уилям Пейн. Ричард Крофт не ме харесва особено, така че не вярвам да узнаем нещо повече от него. Но определено крие нещо.
— Началство, две от възраженията срещу проекта за разкопки на професора са подадени от адвокатската кантора "Травис, Дън и Коен".