— Мога ли да ви предложа нещо за пиене? — посочи той една сребриста електрическа кана.
Ким забеляза, че последните два пръста на дясната му ръка бяха свити като кука. Беше виждала подобни травми при хора, които практикуват бокс без предпазни ръкавици. Този факт, както и сравнително едрата му фигура, я накараха да си помисли, че в някакъв момент от живота си беше излизал на ринга.
Ким погледна електрическата кана, смушка Брайънт и той отговори.
— Не, благодарим, пастор… отче…
— Просто Виктор, моля.
— Какво правите тук, по дяволите? — попита го Ким.
Никой нормален човек не би влязъл доброволно на подобно място.
Той се усмихна:
— Опитвам се да вдъхна надежда, инспекторе. Тук живеят някои от най-безправните хора в страната. Иска ми се да им покажа, че може да бъде различно. Лесно е да ги съдим, но у всеки от нас има по нещо добро, човек трябва просто да се загледа.
"Аха", каза си тя, когато гласът му превключи на служебния режим на проповедник.
— Какъв ви е процентът на успеваемост? — попита раздразнено Ким. — Колко души успяхте да спасите?
— Нямам квота за това, мила моя.
— За щастие — каза тя и се отдалечи навътре в помещението.
Брайънт смени темата, насочвайки разговора към разследването:
— Научихме, че сте посещавали редовно дома в Крестуд разговаряли сте с момичетата, изнасяли сте кратки служби.
— Точно така.
— Също така научихме, че от време на време сте прикривали отсъствията на Уилям Пейн.
— Това също е вярно. Всички го прикривахме понякога. Вярвам, ще се съгласите, че ситуацията му никак не е завидна. Предаността му към дъщеря му е достойна за възхищение. Той неспирно се грижи за нея. Всички служители правеха всичко по силите си, за да му помогнат.
Той се замисли за момент, после добави:
— Е, почти всички служители.
Ким завърши обиколката си на стаята и застана до Брайънт.
— Като стана дума за служителите, можете ли да ни кажете кой работеше в дома в Крестуд, когато го посещавахте?
Виктор пристъпи към каната, а Ким искрено се зачуди как все още никой не я беше изнесъл за вторични суровини.
Той пусна едно пакетче чай в пластмасова чаша.
— Ричард Крофт тъкмо беше назначен за управител. Постът му сякаш включваше предимно административни задължения. Мисля, че му бяха казали да затегне бюджета и да подобри ефективността. Почти не общуваше с момичетата и това му харесваше. Така и не можах да се отърся от усещането, че той никога не се посвети напълно на мисията на дома, сякаш искаше просто да си свърши работата, да постигне зададените цели и да си тръгне.
— Какво ще кажете за Тереза Уайът?
— Между тях имаше търкания, разбира се. Бяха прескочили Тереза при избора на управител и тя се дразнеше от Ричард заради по-високата му позиция.
Уилкс разбърка течността в опит да извлече малко аромат от пакетчето чай.
— Не мога да кажа, че Тереза беше особено блага жена, и двамата с Ричард от самото начало бяха в конфликт. Мразеха се взаимно и всички го знаеха.
Ким си помисли, че всичко това беше много интересно, но по никакъв начин не обясняваше двете, вероятно дори трите мъртви момичета, заровени в земята.
— Имаме основание да вярваме, че Тереза е била с избухлив характер.
Виктор сви рамене и не каза нищо.
— Изпитвали ли сте го на свой гръб?
— Не, лично не.
— Може би знаете за някого, който го е изпитвал? — настоя Ким.
Той се поколеба, после разпери ръце.
— Не виждам как истината може да навреди в този момент. Тереза ми довери, че срещу нея е била подадена жалба. Бях чувал да се говори, че от време на време е имало по някой шамар или удар, когато не е успявала да удържи гнева си, но този случай беше по-различен. Беше ударила едно от момичетата толкова силно в корема, че то беше започнало да кашля кръв.
Ким усети как кракът й започна да потропва на място. Сложи ръка на коляното си, за да спре.
— Това ли беше основанието за жалбата?
Той поклати глава.
— Не, Тереза не се безпокоеше толкова от сведенията за самото посегателство, колкото за причината за него, спомената в жалбата.
— Която е…?
— Според жалбата Тереза Уайът е ударила момичето, защото й е отказало да правят секс.
— Така ли е било?
Виктор видимо се поколеба:
— Не мисля така. Тереза ми разказа честно за побоя. Призна ми точно какво е направила, но се закле, че причината не е била секс. Знаеше, че подобно обвинение би унищожило репутацията й. Щеше да остане залепено като пиявица за името й до края на живота й.