Сърис поклати глава.
Ким замълча. Липсата на долна част на облеклото извикваше в ума й картина, от която й се повдигаше.
— Може да е било от различен плат, част от друга пижама, платът може вече да се е разложил.
Ким кимна. Можеше само да се надява.
— Нещо друго?
Сърис й подаде една пластмасова чинийка, пълна с кални парченца.
— Метални частички, но мисля, че нямат нещо общо с убийството.
— Какво следва сега?
Сърис избърса ръце в джинсите си.
— Отивам към третия изкоп, идваш ли?
Ким я последва до последната тента.
— Точно навреме, началство — каза Досън, когато Ким влезе. Тя погледна към земята и видя недвусмислените очертания на човешко стъпало, което се подаваше от тъмната пръст.
Под тентата стояха седем души, всички вперили поглед в плиткия гроб. Нямаше значение, че повечето от тях бяха предполагали какво ще открият. Всеки труп заслужаваше една минута уважение — мълчаливо обещание, че всеки от тях ще направи всичко по силите си да изправи извършителя пред закона.
Сърис се обърна към нея. Ким срещна погледа й. Беше уплашен, но решителен.
С нисък и плътен глас тя каза онова, което всеки от тях си мислеше:
— Ким, трябва да намериш кучия син, който е сторил това.
Ким кимна и излезе от тентата. Точно това възнамеряваше да направи.
ГЛАВА 49
— Началство, получих съобщение — каза Брайънт, когато излязоха от тентата. — Доктор Дан иска да ни покаже нещо.
Ким не отговори, а закрачи надолу по хълма.
Брайънт запали колата и потегли към болница "Ръселс Хол". Знаеше кога да я остави сама с мислите й.
У нея се надигаше гняв. Независимо от всичко, което бяха направили, тези момичета не бяха заслужавали да умрат. Повдигаше й се от мисълта как някой беше решил, че може да разполага с живота им. Самата тя беше живяла като тези момичета — и всички те заслужаваха шанс.
Съдбата на един човек не беше предопределена от неравния старт в живота. Ким беше пример за това. Детството й подсказваше, че ще се отдаде на престъпления, наркотици, опити да се самоубие — а може би и по-лошо. Всяка случка я беше тласкала да провали живота си, както и този на околните, но тя беше показала среден пръст на всичко и беше избрала сама пътя, по който да поеме. Нямаше причина да вярва, че всяка от трите жертви не би могла да постигне същото.
Брайънт спря колата пред главния вход на болницата.
Тя изхвърча навън и закрачи напред. Брайънт я настигна пред асансьорите.
— За Бога, началство, намали малко. С ръгбито се справям. Да ти смогвам на темпото обаче е съвсем друга работа.
Тя поклати глава.
— Хайде, старче, размърдай се малко.
Ким влезе в моргата. Видя скелета на жертва номер две, подреден на масата до този на жертва номер едно.
Макар че виждаше само останките на мъртвата, Ким изпита известно облекчение, че жертва номер едно вече не се намираше в бездушната обстановка в лабораторията. След като са били приятелки приживе, сега двете отново бяха заедно.
Облекчението й не трая дълго, защото в следващия момент видя събраните малки кости, поставени до тялото на втората жертва.
— Бебето? — попита тя.
Даниъл кимна.
Не си размениха поздрави или любезности.
Ким погледна отблизо. Костите бяха толкова малки, че не приличаха на нищо конкретно, което я натъжи още повече.
На Даниъл се падаше да огледа обстойно костите за улики, без да мисли за тях като за съставните части на зародиш, От всички тях се изискваше научна безпристрастност. Работата им трябваше да бъде лишена от всякаква емоция. И все пак той трябваше да извлече улики от живот, който дори не беше живян. Нещо, което тя не би могла да направи.
Днес нямаше да има остроумия.
— На каква възраст е? — попита тя.
— Костите започват да се оформят в тринадесетата седмица. При раждането новороденото има около 300 кости. Бих заключил, че това дребосъче е било заченато двадесет до двадесет и пет седмици преди настъпването на смъртта.
"Значи без съмнение е било човешко същество", помисли си Ким. Както от морална гледна точка, така и според закона, аборт се извършваше до настъпване на дванадесетата седмица, освен ако бременността не застрашаваше сериозно здравето на майката.
— Значи двойно убийство, началство — майка и дете?
Тя кимна. Прииска й се да докосне костите. Да ги покрие. И не знаеше защо.
Даниъл заобиколи масата и застана между двете момичета.
— Не знам дали е важно, но научих нещо повече за начина на живот на жертва номер едно. Била е висока около метър и шестдесет, не се е хранела пълноценно, направо бих казал, че е била недохранена.