С бързи движения запълних дупката за няколко минути. Това беше ново за мен.
Утъпках земята и върнах отгоре тревата.
Останах с нея половин час. Не исках да бъде сама.
Седях до гроба и я проклинах, задето ме беше принудила да го сторя. Само да не беше толкова алчна. Да беше взела парите за аборта и всичко щеше да бъде наред.
Но това бебе никога не трябваше да се роди.
ГЛАВА 51
Брайънт въздъхна тежко и пъхна в устата си един ментолов бонбон. Беше инстинктивна реакция за него, след като излезеше от място, където е забранено да се пуши.
— Можеш ли да си представиш нещо по-ужасно от това да те заровят жив? — попита той, когато стигнаха до колата.
— Аха. Да ме заровят жива заедно с теб — каза тя в опит да се разведри.
— Благодаря ти, началство, само че наистина, можеш ли да си го представиш?
Тя поклати глава. Подобна смърт беше прекалено ужасяваща, за да мисли за нея. Предполагаше, че повечето хора биха искали да си отидат кротко в съня си. Нея винаги я беше блазнила идеята за куршум.
Жертва номер две трябва да е била в безсъзнание или възпрепятствана по друг начин, за да бъде поставена в гроба. Вероятно се е свестила сред плътния мрак на земята. Не е могла да чува или да помръдне. Може би се е опитала да извика, като естествена реакция от преживения шок. Устата й се е напълнила с пръст и с всяко вдишване, носът и гърлото й са се задръствали все повече и повече. Издъхнала е бавно, с жадно отворена уста, поглъщала единствено пръст.
Ким затвори очи и се опита да си представи ужаса, който е преживяла; завладяващата паника, сковала полуголото петнадесетгодишно момиче. Ким не можеше да възприеме мисълта за нещо толкова зловещо.
— Как може у един човек да има толкова зло… в смисъл, как се поражда?
Ким сви рамене.
— Едмънд Бърк е бил прав, когато е казал, че единственото нещо, необходимо за триумфа на злото, е добрите хора да не предприемат нищо.
— Какво искаш да кажеш, началство?
— Искам да кажа, че това не може да са първите му жертви. Много рядко първият признак на злото в човек е хладнокръвно убийство. Вероятно е имало ранни признаци, които или са били оправдавани, или пренебрегвани.
Брайънт кимна и я погледна.
— Колко дълго е умирала според теб?
— Не много — каза Ким, но си помисли, че вероятно й се е сторило като цяла вечност.
— Слава Богу.
— Знаеш ли, Брайънт? Не мога да продължавам повече така.
— С кое, началство?
— Не мога да продължавам да назовавам жертвите с цифри: жертва едно, жертва две. Достатъчно е, че са ги наричали така, докато са били живи. Имаме три трупа и три имена и аз трябва да ги свържа.
Ким зарея поглед през прозореца и внезапно пред очите й изплува един спомен. Петнадесетият й рожден ден се беше паднал в промеждутъка между приемни семейства пет и шест.
Два дни по-рано, един от служителите беше дошъл да говори с нея.
— Утре Ким има рожден ден и събираме пари, за да й купим подарък. Искаш ли да участваш? — беше я попитал той.
Беше го гледала право в очите цяла минута, за да види дали ще осъзнае, че току-що й беше предложил да даде пари за собствения си подарък. Лицето му беше останало безизразно.
— Сега накъде, началство? — попита Брайънт на излизане от паркинга на болницата.
След наученото от Даниъл Бейт, Ким се сещаше само за един човек, който можеше да им помогне, независимо от получената по-рано заплаха.
— Май към "Бриндлиплейс", Брайънт. Време е да посетим близначките.
Тя впери поглед в пътя напред.
— Трябва да узная имената им.
ГЛАВА 52
Никола Адамсън отвори вратата след второто почукване, облечена в сатенена пижама. Косата й беше разрошена и тя ги посрещна с широка прозявка.
Съжаляваме, ако сме ви събудили — каза Брайънт.
Нямаше място за "ако" — нищо, че минаваше обяд.
Тя отново се прозя и разтърка очи.
— Снощи работих до късно в клуба. Прибрах се към пет сутринта — или снощи, все тая.
Никола затвори вратата и тръгна направо към кухнята. Въпреки че самата тя беше само на тридесет и четири години, Ким се зачуди дали някога й се беше случвало да се събуди и да изглежда толкова зашеметяващо.
— С удоволствие ще поговоря с вас, но нека първо приготвя малко кафе.
Ким отмести една дамска чанта и седна на дивана.
— Сестра ви ме посети тази сутрин.
Никола рязко се обърна към нея.
— Какво е направила?
— Не беше особено въодушевена, че ни съдействате.
Никола поклати глава и се извърна. Бурканът с разтворимо кафе се стовари с глух шум върху кухненския плот.