Ким остана с впечатлението, че това не е първият път, когато Бет се опитва да се намеси в живота й.
— Какво ви каза?
— Нареди ми да оставя и двете ви на мира и да не отварям стари рани.
Никола кимна и тялото й сякаш се отърси от напрежението.
— Тя само се опитва да ме предпази, инспекторе. Знам, че изглежда груба, но просто е загрижена.
Тя сви рамене и седна.
— Така е при близнаците.
"Да, така е", помисли си Ким.
— Само че аз съм голямо момиче и сама предложих да ви помогна. Затова, ако имате някакви въпроси, питайте — тя се усмихна. — Особено сега, когато вече има и кафе.
— Сестра ви наскоро ли си е наранила крака? — попита Ким в опит да разбере откъде идваше горчивината у онази жена.
— Не, травмата е от детството. Когато бяхме на осем години, падна от едно ябълково дърво и се удари лошо. Костите в коляното й се натрошиха. Постепенно зарасна, но при лошо време започва да я боли. И така, с какво мога да ви бъда полезна?
Брайънт извади бележника си.
— Имаме нова информация за жертвите и решихме, че може би ще успеете да ни помогнете в разпознаването.
— Разбира се, стига да мога.
— Първата жертва може би е била най-високата. Вероятно е била слаба, а долните й зъби са били изкривени.
— Мелани Харис — каза уверено Никола.
— Сигурна ли сте?
Никола кимна.
— О, да. Много страдаше заради зъбите си. Момичетата в училище страшно много й се подиграваха, докато не се сприятели с другите две. След това никой вече не я закачаше. Покрай другите две винаги изглеждаше някак странно, толкова по-висока от тях — като надзирател.
Лицето на Никола отново придоби сериозно изражение, когато добави:
— Казаха ни, че е избягала.
Ким и Брайънт не отговориха.
— Кой би направил нещо лошо на Мелани? — попита Никола, като клатеше глава.
— Това се опитваме да разберем.
— Никола, има още една жертва — обади се тихо Ким. — Била е бременна.
Никола протегна ръка над масата и взе дамската чанта, която Ким беше преместила. Извади кутия цигари и евтина запалка. При посещението им предния ден Ким не беше забелязала нищо, което да подсказва, че тя пуши.
Тя постави цигарата в устата си, но палецът й не успя да се справи със запалката. Запали си чак на третия опит.
— Трейси Морган — прошепна Никола.
Ким се обърна към Брайънт, който отвърна на погледа й с повдигнати вежди.
— Сигурна ли сте?
— Да, сигурна съм. Не се гордея особено с това, но като малка обичах да си пъхам носа навсякъде. В училище винаги ми пишеха забележки от рода на "За Никола би било по-добре, ако обръщаше толкова внимание на собственото си поведение, колкото на поведението на околните".
Брайънт се изхили.
— Да, и аз имам една такава вкъщи.
Никола сви рамене.
— Просто обичах да се промъквам навсякъде и да подслушвам по коридорите. Помня как веднъж чух Трейси да казва на другите две момичета, че е "надула корема", както тя се изрази.
— Имате ли представа с кого е излизала? — попита Ким. — Това можеше да се окаже нова следа.
— Не, чух само да казва, че ще говори с таткото, но гледах да си тръгна по-бързо, за да не ме хванат.
Никола си дръпна от цигарата и в този момент сякаш я обзе прозрение.
— Има и трета, нали?
Те замълчаха и я оставиха за минута да осмисли тази новина.
— Ако можете да ни кажете нещо за…
— Третата беше Луиз. Не помня фамилията й, но тя беше главатарката; най-коравата. Никой не се отваряше на Луиз. Дори след като другите две избягаха — простете, след като изчезнаха — никой не смееше да й се опълчи.
Тя замълча за секунда.
— Знаете ли, сега, като се замисля, си спомням как тя настояваше, че приятелките й никога не биха избягали.
Никола загаси цигарата си в един пепелник от шлифован кристал.
— А, да. Луиз носеше протеза. Три от зъбите й бяха избити, след като се беше сбила с няколко момичета от друго училище. Не се понасяше без нея. Веднъж едно от момичетата скри протезата й през нощта, на шега. Луиз й счупи носа.
— Знаете ли нещо за някаква случка с дъщерята на Уилям Пейн?
Никола се намръщи, преди да се сети.
— А, за нощния пазач ли става дума?
Тя поклати глава.
— Не го виждахме особено често. Не знам нищо конкретно, но помня, че бяха наказани да не излизат един месец заради нещо, което бяха направили. Те винаги се забъркваха в неприятности. Въпреки това… не заслужаваха да им се случи подобно нещо.
Брайънт прелисти една страница от бележника си.