— Спомняте ли си нещо за Том Къртис?
Никола присви очи.
— Беше по-млад от другите служители. Изглеждаше някак срамежлив и доста от момичетата си падаха по него.
Тя вдигна ръка към устата си.
— О, не — нали не мислите, че може той да е бил бащата на…
Тя не успя да довърши думите си, сякаш не можеше да допусне да си го помисли.
Същата мисъл беше минала и през ума на Ким, но тя реши да не отговаря.
Ким прецени, че Никола няма с какво повече да им помогне. Тя се изправи и каза:
— Никола, благодарим ви за отделеното време. Моля, не споделяйте с никого тази информация, преди жертвите да бъдат официално идентифицирани.
— Разбира се.
Ким се отправи към входната врата и се обърна.
— Коя беше първа?
— Моля?
— Коя изчезна първа, Мелани или Трейси? — попита Ким.
Никола вече им беше казала, че Луиз е била последна.
Никола замислено се намръщи:
— Трейси беше първа, защото Мелани и Луиз мислеха, че е избягала заради бременността.
Ким кимна и прекрачи прага на вратата.
— Инспекторе…
Ким се обърна.
— Каквото и да ви е казала сестра ми, бих искала да ви помогна с каквото мога.
Ким кимна в знак на благодарност и си тръгна.
— Сега накъде, началство? — попита Брайънт.
Часовникът й показваше малко след три.
— Карай обратно към управлението.
Тя извади телефона си и позвъни на Досън.
— Хей, началство — обади се той.
— Какво става при вас, Кев?
— Запълват втория гроб, а Сърис е изровила наполовина третия труп. Доктор Бейт пътува насам. Понеже е много близо до повърхността, се надяват до довечера да я извадят цялата.
Ким осъзнаваше колко усилия бяха положили всички от екипа й.
— Щом докторът пристигне, можеш да си тръгваш. Няма нищо, което да не може да почака до утре сутринта.
— Началство, ако нямаш нищо против, бих искал да остана.
За пръв път се случваше Досън да не се възползва от възможността за почивка.
— Кев, добре ли си?
Беше свикнала с гласа му, така че ясно долови как гърлото му се стегна.
— Началство, гледах как изваждат телата на двете момичета от същата тази земя, и ако нямаш против, бих искал да остана до края.
Понякога просто я изумяваше.
— Добре, Кев. Ще ти звънна по-късно.
Тя приключи разговора и поклати глава.
— Наистина ли си чак толкова учудена? — попита Брайънт.
— Не. Той е добро хлапе, въпреки че понякога прави глупости.
— Бих работил рамо до рамо с него без никакви колебания — заключи Брайънт.
Двамата с него невинаги виждаха нещата по един и същи начин, но Брайънт можеше да бъде обективен, когато се налагаше.
Ким излезе от колата и Брайънт я заключи.
— Отиди да видиш докъде е стигнала Стейси. Впиши имената на дъската.
Искаше да заличат анонимността на момичетата възможно най-скоро.
— И после се прибирай вкъщи.
Ким се отправи към мотора и докато отключваше ремъка на каската си, се поколеба за момент.
Нещо в дома на Никола не беше наред. Нещо я човъркаше отвътре — нещо, което трябваше да долови по-рано.
Сякаш очите й казваха нещо, което умът й все още не беше осъзнал.
ГЛАВА 53
За втори път в рамките на този ден, Ким се озова пред главния вход на болница "Ръселс Хол". С риск да я глобят, тя паркира мотора си на тротоара.
На влизане мина покрай няколко пациенти и посетители, които се бяха скупчили с цигара в ръка под надписа "Пушенето забранено".
Тя се приближи към гишето на регистратурата, което беше от лявата й страна. Насреща й се усмихна жена, която според табелката на униформата си се казваше Бренда.
— Луси Пейн, приета е по-рано днес.
— Роднина ли сте?
Тя кимна.
— Братовчедка.
Бренда набра нещо на клавиатурата на компютъра.
— С5, отделение "Физикална медицина".
Ким мина покрай кафенето и погледна информационното табло. Качи се с асансьора до втория етаж и се отправи към западното крило, като по пътя се отдръпна встрани, за да се размине с едно легло на колела, което изкарваха от операционната зала.
Ким влезе в отделението зад леглото. Наоколо кротко жужаха машини и хората говореха тихо. Количката за разнасяне на медикаменти минаваше от легло на легло.
Ким видя, че беше хванала края на времето за посещения. Хората си бяха казали всичко, за което се бяха сетили, и сега стояха мълчаливо до близките си в очакване отреденото им време да изтече.
Тя се приближи към бюрото на медицинските сестри.
— Луси Пейн?