— За Бога, Бет. Знам, че си ми сърдита. Ще ми кажеш ли поне защо?
Бет вътрешно се усмихна. Познаваше сестра си толкова добре. Както винаги.
Тя прелисти още една страница.
— Коя причина точно искаш да ти кажа?
— Която и да е. Кажи нещо, само нека това мъчение да спре. Знаеш, че не понасям да си ми сърдита.
О, да, Бет много добре знаеше това.
— Казах ти да не говориш с нея.
— С кого? — попита Никола.
Гласът й звучеше престорено. Никола прекрасно знаеше кого има предвид.
Тя прелисти още една страница, като знаеше много добре, че това още повече ще вбеси сестра й. Никола искаше Бет да й посвети цялото си внимание. Не понасяше мисълта за това, че Бет може да си стои и да не реагира на онова, което се случваше между тях. За разлика от нея.
— За жената от криминалната полиция ли говориш? — попита Никола.
— Аха.
— За Бога, Бет, как може да си толкова коравосърдечна? Откриват трупове там, където живеехме.
— Е, й?
— Ние познавахме тези момичета. Говорехме си с тях, хранехме се с тях. Как може да не те интересува поне малко?
— Може, защото не ми бяха никакви. Дори не ги харесвах, така че защо да ме интересува точно сега?
— Защото са мъртви, а не заслужаваха да умрат, каквото и да са направили. Някое чудовище ги е заровило в земята и е забравило за тях. Трябва да се опитам да помогна.
— Повече ти пука за тях, отколкото за мен.
— За какво говориш?
Този път наистина беше объркана. Беше повече от ясно. Никога нямаше да могат да се разберат, докато Никола не признаеше постъпката си.
— Знаеш какво ми сториха и дори не си мръдна шибаното пръстче.
— Бет, нямам представа нито кой ти е сторил нещо, нито какво ти е сторил. Кажи ми.
Тя прелисти още една страница от списанието и поклати глава.
— Питай жената от полицията — може би тя ще ти разкаже, след като си толкова твърдо решена да се забъркаш в това.
— Само защото знам, че случилото се има нещо общо с нас.
Ръката на Бет застина във въздуха. Страницата се изплъзна от пръстите й. Сестра й беше направила връзката; само по себе си това беше напредък. Тя искаше Никола да си спомни. Искаше да получи извинение. Искаше да чуе онези думи, които чакаше вече десет години.
Но не сега.
— Казвам ти, Ник, зарежи тази работа.
— Но аз искам всичко да излезе наяве!
Бет чу отчаянието в гласа на сестра си. Без да я поглежда. Нямаше сили да я погледне.
— Бет, иска ми се да знам какво съм направила, за да те наскърбя. С какво съм те разочаровала толкова много. Ти си моя сестра. Помежду ни има твърде много тайни. Обичам те и просто искам да разбера истината.
Бет захвърли списанието настрани и се изправи.
— Ник, внимавай какво си пожелаваш… защото може и да го получиш.
ГЛАВА 55
Ким беше свикала оперативката по-късно от обикновено. Напрежението около случая се отразяваше на всеки един от тях. Най-малкото, което можеше да направи, беше да им предложи един-два часа повече сън.
Брайънт, Стейси и Досън вече седяха зад бюрата си, когато тя приключи с доклада си за последните развития по случая пред Уди.
— Добро утро, приятели. Предполагам, знаете, че интересът на медиите към случая нараства. Всички пощуряха след издигането на третата тента. Пише го на първа страница на всички вестници, а снощи хванах коментарно предаване по телевизията.
— О, да, и аз го гледах, началство — изръмжа Брайънт.
— Вярвам, че няма нужда да ви напомням да не говорите с никакви репортери, колкото и да настояват. Случаят е твърде важен, за да рискуваме някой да извърти думите ни по какъвто и да било начин.
Ким говореше и за себе си. Знаеше на какво е способна, когато я притиснат репортери, затова мъдро беше стояла настрана от тях.
— Ако някой от вас има нужда да му се припомни колко зле се справяме към момента, да заповяда в кабинета на Уди, за да прочете някоя от статиите в пресата.
Бюрото на началника й приличаше на будка за вестници и по време на срещата им тази сутрин той се беше погрижил да я запознае подробно с написаното във всеки от тях.
— Наистина ли, началство?
Тя кимна. Беше важно всички да знаят, че ги наблюдават под лупа.
— Хайде сега, Кев — знаеш как стоят нещата. На третия ден винаги се оказва, че вината е в нас, а вече доживяхме до петия ден след откриването на първия труп, така че според мен се движим доста добре.
Ким усети как отчаянието се надига като прилив в стаята. Тя въздъхна, преди да продължи:
— Ако ви е толкова важно какво казват медиите за вас, трябваше да си изберете кариера в шоубизнеса. Ние сме полицейски служители. Нас никой не ни харесва.