Выбрать главу

— Малко е обезкуражаващо, началство — каза Стейси. — Как да работим с ентусиазъм, когато знаем това?

Ким осъзна, че силата й не беше в мотивационните речи.

— Хайде сега — всички погледнете тази стена, и я погледнете добре.

Сега, когато имената на момичетата бяха написани, бялата дъска й изглеждаше много по-поносимо. Дъската беше разделена на три колони:

Жертва 1

— Мелани Харис

Възраст — 15

По-висок от среден ръст,

недохранена, зъбен дефект,

чорап с пеперуда

Обезглавена

Жертва 2

— Трейси Морган

Възраст — 15

Бременна, липсващо долнище

на пижамата

Погребана жива

Жертва 3 — Луиз Дънстан —?

Възраст — 15

Протеза

на три горни зъба

— Някакво чудовище е убило тези три момичета. Говорим за изнасилване, побой, задушаване и заравяне. За тях това не е новина по вестниците. Това е бил животът им, тяхната собствена реалност. Всяка сутрин се събуждаме, за да хванем човека, който си е мислил, че може да извърши тези престъпления и да му се размине. Допреди няколко дни тези деца бяха напълно анонимни, забравени и безмълвни. Вече не са. Благодарение на нас Мелани, Трейси и Луиз сега могат да разкажат своята история. Помнете ми думата, ние ще хванем копелето, което им е причинило това. В случай, че имате нужда от допълнителна мотивация, значи сте сбъркали професията.

— Благодаря, началство — каза Брайънт и кимна.

— С теб съм — добави Стейс с усмивка.

— И още как — включи се Досън.

Тя зае обичайното си място на ръба на празното бюро.

— Добре, Кев, някакво развитие на местопрестъплението?

— Доктор Дан извади тялото към два часа тази сутрин. Сърис извърши първоначален оглед на изкопа, но сега предстои пресяването на почвата.

— Докторът спомена ли нещо за зъбна протеза?

— Не каза почти нищо за каквото и да било. Странна птица е той, началство.

— Кажи го на Сърис. Може да е все още в гроба.

— Стейси, нещо при теб?

— Проверих и телефонния номер на Том Къртис. Получил е повече от петдесет телефонни обаждания в двата часа преди смъртта си.

Ким се наведе напред.

— Слушам те.

— Всичките са от номера на Ричард Крофт.

— Господи — каза ядосано тя. — Нещо друго?

— Записът от дома за възрастни хора е напълно безполезен и следователно нямаме нищо будещо подозрение относно смъртта на Мери Андрюс.

— Нещо от експертите около ситуацията с Артър Канъп?

— Анализът на парченцата боя показва, че автомобилът е "Ауди", модел "ТТ", с местен регистрационен номер.

— Нещо друго?

— Да, архивите на дома в Крестуд са пълно мазало. Все още душа неофициално във "Фейсбук", а официално прозвънявам бившите обитатели на дома. Някои от вписаните като "избягали" всъщност са били там през въпросната нощ, докато някои от списъка са напуснали седмици по-рано.

"Хм", помисли си Ким. Пълна некомпетентност от страна на общината или умишлен опит за подправяне на крайния списък с обитателите на дома? Към този момент и двете възможности бяха реални.

Ким не искаше Стейси да продължава да събира информация през "Фейсбук", но явно този метод беше по-ефикасен от проверката на официалните документи.

— Стейс, подпитай за Том Къртис. Разбери колко близък е бил с момичетата. Искам да знам дали е имало слухове за съмнително поведение от негова страна.

— Заемам се, началство.

— Добре, Кев, върни се на разкопките. Брайънт, мисля, че двамата с теб трябва още веднъж да посетим депутата Крофт.

— Ъ-ъ, началство… има и още нещо — каза Стейси.

— Слушам те — каза Ким и се протегна да вземе връхната си дреха.

— Имам три адреса. Последните местожителства преди Крестуд на всяко едно от момичетата.

Ким и Брайънт се спогледаха. Това беше най-тягостното задължение за всеки детектив. Каквито и обстоятелства да бяха наложили настаняването на момичетата в дом за изоставени деца, Ким предполагаше, че имат живи роднини, които ще бъдат покрусени от новината за тяхната смърт. Брайънт мина покрай бюрото на Стейси и взе списъка. Първо щяха да се погрижат за живите, а след това за мъртвите.

ГЛАВА 56

Ким кимна към патрулната кола, която беше спряна от външната страна на желязната порта. Полицейското управление на Уест Мидландс не беше назначило денонощно наблюдение на Ричард Крофт, но патрулиращите коли бяха уведомени по радиостанцията да наглеждат дома му от време на време.