Брайънт натисна копчето на домофона и зачака портата да се отвори. След десет секунди го натисна отново.
Двамата се спогледаха. Предният път им бяха отговорили незабавно.
— Продължавай да звъниш — каза Ким и излезе от колата.
Тя се върна назад, до патрулната кола. Полицаят свали прозореца.
— Кога го проверихте за последно?
— Преди двадесетина минути. Каза, че сутринта ще работи от вкъщи, а следобяд щял да отиде в офиса си. Няколко минути по-късно излезе някаква кола. Предполагам, че беше бавачката.
Ким притича обратно до Брайънт. Според това, което беше научила току-що, Ричард Крофт е бил сам в къщата през последните двадесет минути.
— Някакъв резултат?
Той поклати глава.
— Добре, влизаме.
За момент тя застана неподвижно и обмисли как да прескочи портата. Беше изработена от ковано желязо, украсена с флорални елементи, извивки и листа. Избра си наум къде да стъпи, близо до стената от лявата й страна. Разклати портата с две ръце. Беше стабилна.
Ким си спомни как преди години Кийтс беше разказал за някакъв местен леяр, който се заклещил в ръчната си количка, докато изсипвал някакво старо желязо в пещта, и паднал в нея. Местният викарий дошъл да чете молебен над разтопеното желязо, докато го изливали в калъпите. Сети се как се беше надявала да са изработили нещо красиво с него.
"Съжалявам, приятелю", помисли си тя, когато започна да се катери. Прехвърли крака си над тридесетсантиметровите шипове, които украсяваха горния край на портата.
— Няма начин да го направя — обади се Брайънт отдолу.
— Не се дръж като невинна девойка — отговори Ким.
— Нищо чудно и да стана, ако опитам подобна хватка.
Докато се спускаше от другата страна на високата два метра и половина порта, тя си помисли, че ако имаха малко късмет, в този момент Ричард Крофт може би слушаше музика — твърде далеч от домофона, за да го чуе. Или модерната система на отваряне се беше повредила и той идваше, за да им отвори собственоръчно. Предпочиташе го леко раздразнен, вместо мъртъв.
Тя притича по алеята и усети под краката си лек наклон, който не се забелязваше от колата. Приближи се до къщата, но не видя никакви признаци на живот.
Зае се едновременно да удря по вратата и да натиска звънеца. Отстъпи назад, за да види накъде бяха насочени охранителните камери. Едната гледаше към портата, а другата към проклетите им коли. Никоя не покриваше периметъра зад къщата.
— Продължавай да чукаш — нареди Ким на Брайънт, който я беше настигнал, видимо невредим.
Тя изтича от другата страна на къщата и се спъна в една лопата, облегната на стената.
Чу хрущене под краката си, а след това видя счупеното стъкло.
Извика Брайънт по име, с всички сили. Той се появи зад ъгъла.
Входната врата на оранжерията, която преминаваше по цялата дължина на къщата, беше строшена.
Ким понечи да влезе в къщата, но спря, преди да стъпи вътре.
— След мен — каза тя и изтича обратно към входната врата.
По пътя грабна лопатата, в която се беше спънала.
— Счупи този прозорец — каза Ким, като я подаде на Брайънт. — Не искам да залича уликите около задния вход, преди да пристигнат експертите.
Брайънт застана възможно най-назад и замахна с лопатата. Тя се стовари върху стъклото и го строши.
Ким взе една тухла и натроши назъбените парчета около рамката на прозореца, за да може да се влезе безопасно.
Стъпи върху керамичното сандъче за цветя и се подпря на рамото на Брайънт. Кракът й напипа нещо стабилно под прозореца. Тя стъпи на него и усети, че ще я издържи. Едва когато влезе вътре, Ким видя, че нещото под краката й беше старинно писалище — беше влязла през кабинета.
След като стъпи здраво на земята, подаде ръка на Брайънт, за да му помогне да прескочи. През тежката дъбова врата се озоваха във фоайето. Ким тръгна наляво, а Брайънт — по стълбите. Следващата стая беше всекидневната, която й беше позната от предното им посещение. Ким я огледа набързо.
— Във всекидневната е чисто — извика тя, когато се върна във фоайето.
Чу как Брайънт извика в отговор, че и в спалнята нямало нищо подозрително.
Ким влезе в библиотеката и застина на място.
Тялото на Ричард Крофт беше проснато по средата на килима, а от гърба му стърчеше забит двадесетсантиметров кухненски нож.
Ким извика Брайънт, после коленичи, като внимаваше да не докосва нищо. Локвата кръв беше напоила килима и от двете му страни.