Брайънт се появи до нея.
— Мамка му.
Ким постави два пръста на врата му и каза:
— Още е жив.
Брайънт извади мобилния си телефон и повика линейка.
Ким отиде да потърси приемника на домофона и го намери монтиран на стената, до един извънредно голям хладилник марка "Смег".
Тя натисна копчето за отваряне и видя на екрана как металната врата започва да се отмества.
Забеляза, че охранителната система в къщата е изключена. Ким се изумяваше как хората се възползваха от алармените системи само когато не си бяха вкъщи, за да опазят вещите си. Вместо да съхранят живота си, докато бившите им колеги измират неестествено бързо.
Тя поклати глава, изтича до входната врата и я отвори широко.
Санитарите от линейката вече имаха свободен достъп до сградата.
Ким изтича към обратната страна на къщата и спря на почти два метра разстояние от мястото на влизането с взлом. Обърна се и огледа задния двор. На пръв поглед не забеляза уязвими места. В задната си част имотът беше ограден с висока метър и осемдесет ограда, вместо със стена. Декоративни дървени пана тип "пергола" добавяха още четиридесет и пет сантиметра към височината. Всички пана изглеждаха непокътнати.
— Добре, кучи сине — ако не си я прескочил, трябва да си минал през нея.
Ким започна да побутва едно по едно дървените пана, като започна от левия край на оградата. Подпорните стълбове бяха дървени, но стабилни, и до всички пана от лявата страна нямаше високи храсти. Ниско покрай тях минаваше леха с билки и подправки. Всеки, който се опиташе да се прехвърли през някое от паната, щеше да рискува да го забележат от задната част на къщата.
Ким огледа оградата, която преминаваше по цялата дължина на долния край на имота. През три метра се издигаха иглолистни дървета, високи по четири метра и половина. Повечето от дърветата съвпадаха с центъра на отделно пано — с изключение на четвъртото дърво отляво надясно.
Широко почти метър, то закриваше едно цяло пано и една дървена подпора. Тя прекоси с бързи крачки разстоянието от тридесет метра, отиде в края на градината и леко побутна паното с показалеца си. То поддаде и Ким видя, че оградното пано беше откачено от дървената подпора.
Ким дочу как някой тича от другата страна на къщата.
— Госпожо? — извика един полицай.
Тя излезе иззад дървото и нагледно демонстрира колко хитро можеше някой да влезе оттам или да се скрие за малко.
— С какво да помогна? — попита полицаят.
— Пази задния вход на къщата. Никой да не припарва до него.
Полицаят кимна и застана пред вратата, с гръб към къщата.
Ким отиде отново до дървото, мина зад него и побутна оградата. Тя се отмести с лекота — отворът беше достатъчно широк, за да се промъкне човек.
— Мамка му — каза тя.
Кучият му син беше хитър. Тя отстъпи назад към градината и се отдалечи от оградата, за да не попречи допълнително на събирането на веществени доказателства.
Качи се на люлката и дочу как забързаните сирени се приближават към портата и спират пред нея.
Погледна от другата страна на оградата и видя стръмния насип, който водеше към покрайнините на търговски комплекс; отвъд него имаше жилищен квартал, който представляваше истински лабиринт от улички, пресечки и задънени улици.
"Малко като този проклет случай", помисли си Ким и слезе обратно на земята.
Бавно измина пътя от счупеното пано на оградата до задния вход на къщата, като се оглеждаше наляво и надясно.
Накрая спря на малко повече от метър разстояние от полицая, когото беше поставила на пост.
— Как сте днес, госпожо?
Ким понечи да го попита какво точно имаше предвид с този въпрос, по дяволите, и в този момент разпозна служителя, с когото Брайънт беше говорил преди няколко дни. Човекът правеше точно онова, което го бяха посъветвали — да я заговори.
Ким завъртя очи към небето, поклати глава и се отправи към предната част на къщата. Брайънт стоеше пред вратата и наблюдаваше как се затварят задните врати на линейката.
— Как е?
— Продължава да диша, началство. Ножът все още е в него. Санитарите не искат да го вадят, преди да разберат как точно е забит. Парадоксално е, но може би оръжието, което е трябвало да го убие, в момента го поддържа жив.
— Каква ирония на съдбата — каза тя и седна на каменните стъпала.
— Ето я и прислугата — каза Брайънт.
Един "Воксхол Корса" спря рязко на чакъла. Жената, която познаваха като Марта, излезе от колата. Лицето й беше съвсем пребледняло.
— Какво… какво…
Ким остана да седи на стъпалата, а Брайънт се приближи към младото момиче.