— Господин Крофт е тежко ранен. Трябва да се свържете, със съпругата му и да я посъветвате възможно най-бързо да отиде в болницата.
Тя кимна и трескаво се втурна към къщата.
Още две патрулни коли спряха със свистене на гуми на алеята пред къщата, следвани от микробуса на съдебните експерти.
— Виж ги само — каза Брайънт, когато Ким се изправи.
— Ченгетата са като градския транспорт. Както няма никой, така в следващия момент…
— Сержант Додс — представи се един едър полицейски служител, пъхнал ръце под бронираната си жилетка.
Брайънт го отведе встрани, за да го запознае с подробностите около случая, а Ким хвана първия съдебен експерт, който слезе от микробуса.
— След мен — каза тя, без да се представи.
Мина покрай къщата и заведе високия рус мъж в края на градината.
— Проникнал е на територията през счупено дървено пано от оградата.
Тя посочи задния вход на къщата.
— Оттам е влязъл.
— Разбрано, госпожо.
Тя се върна пред къщата. Посрещна я Марта, която й подаваше мобилен телефон.
— Госпожа Крофт желае да разговаря с вас.
Ким взе телефона:
— Да.
— Инспектор Стоун, научих от Марта, че сте нанесли значителни поражения на дома ми.
— Не и колкото бяха пораженията върху съпруга ви.
— Бих искала да получа подробни обяснения какво точно сте търсили в къщата ми. Изрично изисках да ви отстранят…
— "Ръселс Хол", ако случайно се интересувате — каза Ким и прекъсна връзката.
Докато връщаше телефона на Марта, Брайънт излезе през портата.
— Готови? — попита той.
Тя кимна и двамата се отправиха към колата в края на алеята.
— Стопляш ли отношенията с госпожа Крофт, началство?
— И още как, вече сме първи приятелки — отговори мрачно Ким.
— Сега накъде, началство?
— "Холитрий" — каза тихо Ким.
Не биваше да отлагат повече.
…Отиваме да съкрушим едно семейство.
ГЛАВА 57
Брайънт прекара колата през плетеницата от улички на път за трите високи блока в средата. Комплексът разполагаше с общо 540 жилища и две основни банди, които всяваха необходимото количество страх в обитателите им.
"Делта" бяха групичка младежи от района на Дъдли. "Осите" бяха от съседния Сендуел.
Брайънт спря колата до детската площадка. Въпреки наличните люлки, катерушки и няколко пейки, в малкия парк от десетилетия не беше стъпвал детски крак. Казваха му "Ямата" и там си "уреждаха сметките" членовете на двете шайки. Доколкото беше известно на Ким, за последните две години в "Ямата" бяха открити три трупа, всеки път без никакви свидетели.
По нейни изчисления почти седемдесет жилища имаха пряка видимост към площадката, но въпреки това никой не беше видял нищо.
Навлязоха в "Суолоу Корт" напълно безпрепятствено. Никой не искаше полиция, но и никой не им пречеше да влизат. Общността живееше напълно изолирана от външния свят и престъпленията, извършени на нейната територия, бяха разрешавани на местно ниво. Главатарите на бандите бяха спокойни поради съзнанието, че никой от обикновените граждани няма да разговаря с полицията.
— Божичко — обади се Брайънт и покри носа си с ръка.
Ким си беше поела дълбоко въздух, преди да влязат средния блок. Фоайето беше мрачно и миришеше на урина. Помещението беше тясно и без прозорци. Двете крушки си стояха изпочупени и единствената светлина идваше от едно квадратна метална решетка на тавана, която предпазваше пожълтяла тръбна лампа.
— На кой етаж? — попита Ким.
— Седмия. По стълбите?
Тя кимна и се насочи към стълбището. Асансьорите в тези блокове се славеха с непостоянството си и ако заседнеха между етажите, беше много вероятно никой да не им се притече на помощ.
Изтощени или заседнали? Изборът не беше труден.
До третия етаж Брайънт беше преброил седем спринцовки, три счупени бирени бутилки и два използвани презерватива.
— Кой каза, че романтиката е на изчезване? — подхвърли той, когато стигнаха до площадката на седмия етаж.
Брайънт посочи апартамент 28С.
— Ето тук, началство.
По средата на вратата имаше видима следа от удар с юмрук; отвори им едно момиченце, което според Ким беше на възраст между три и четири години. Детето не се усмихна и не каза нищо, само смучеше сок от шише с биберон.
— Риана, разкарай се от шибаната врата! — извика женски глас.
Брайънт пристъпи напред, като отмести момиченцето от пътя си. Ким заобиколи детето и затвори вратата.
— Извинете? — извика Брайънт от запуснатия коридор. — Полиция! Може ли…