Вътре настана суматоха, после те чуха:
— Какво, по дяволите…
— Вече я подуших! — подвикна Ким, като изпревари Брайънт и влезе във всекидневната.
Завесите бяха дръпнати, но в средата имаше малка пролука.
Едно момиче с големи кръгли обеци и болнаво изражение се изправи и размаха ръце във въздуха. Беше задушно и миришеше на трева.
— Какво търсите тук, по дяволите? Нямате никакво шибано право…
— Риана ни покани да влезем — каза Ким и едва не се спъна в една люлка с новородено. — Търсим Брайън Харис.
— Това е баща ми. Той спи.
Минаваше единадесет и половина.
— Значи ти си сестрата на Мелани? — попита Брайънт.
— На кого? — отговори подигравателно тя.
Ким чу как в края на коридора се отваря врата. Към тях закрачи ядосан, полугол мъж.
— Какво става тук, по дяволите?
— Господин Харис — каза вежливо Брайънт.
Той пристъпи пред Ким, показа служебната си карта и ги представи.
— Дойдохме, за да говорим с вас относно Мелани.
Мъжът внезапно спря и се намръщи.
Ким беше започнала да си мисли, че са сбъркали адреса. Но Мелани очевидно беше наследила високия си ръст от баща си. Мъжът беше над метър и осемдесет и пет. Ребрата му се брояха, а коланът на джинсите му висеше около кокалестите му бедра. Кльощавите му ръце бяха нашарени със самоделни татуировки.
— Какво е направила пак тази кучка? — каза той и надникна зад дивана.
Ким проследи погледа му. Видя тъмнокафяв стафордширски териер, който лежеше и дишаше тежко в една клетка, предназначена за териер, само че йоркширски. Кучето беше женско, а зърната на гърдите й бяха подути и зачервени. В един кашон до клетката се бяха сгушили четири кутрета. Ким не можеше да види дали очите им вече са се отворили и знаеше, че нарочно са разделени от кучката.
Едно кученце, отделено от майка си твърде рано, с израстването щеше да развие поведенчески проблеми; проблеми, с чиято помощ членовете на бандата "Делта" да затвърдят общественото си положение.
Ким погледна в очите голямото куче, което при първа възможност щеше да бъде заплодено отново.
Тя се обърна към Брайънт, който също беше вперил поглед в кучето. Двамата се спогледаха.
— Каквото и да е направила, аз нямам нищо общо с нея. Още преди години я разкарах.
Бебето в краката им започна да плаче.
Младата жена седна и стъпи с десния си крак на гърба на люлката. Извади айфона си и започна да пише съобщения с една ръка.
Брайън Харис седна до дъщеря си. Смушка я силно.
— Тина, сложи чайника.
— Сложи го сам, мързеливо копеле такова.
— Слагай го или се омитай заедно с проклетите си деца. Тина го изгледа мръсно и се отправи към кухнята. Риана тръгна плътно след нея.
Харис се наведе напред и запали цигара, издишвайки дима над главата на бебето.
Брайънт се насили да продължи да говори спокойно и седна на срещуположния диван. Ким остана права.
— Бихте ли ни казали кога за последно видяхте дъщеря си, господин Харис?
Той сви рамене.
— Не знам точно. Беше малка.
— На каква възраст беше, когато я дадохте в дом? — попита Ким.
Брайън Харис не реагира на упрека в думите й.
— Не помня, отдавна е било — каза той.
— Проблемно дете ли беше?
— А, не, само ядеше много. Беше все гладна като теленце — каза той и се усмихна на собствената си шега.
Нито тя, нито Брайънт отговориха.
— Вижте сега, трябваше да гледам две деца, след като онази кучка, майка им, си би камшика, така че направих, каквото можах.
Той сви скромно рамене, сякаш всеки момент щяха да го обявят за баща на годината.
— Значи тя не е извадила късмет, така ли? — попита Ким. Лицето му се изкриви, така че в устата му се показаха ред пожълтели зъби.
— Просто изглеждаше странно. Само крака, никакво месо. Не беше като за портрет.
Брайънт се наведе напред.
— Отидохте ли да я видите поне веднъж, след като я предадохте на социалните служби?
Той поклати глава.
— Само щеше да й навреди. Трябваше рязко да прекратя контакта. Дори не знам къде я бутнаха. Може да е било и онова място, дето го разровиха — каза той и всмукна дим от цигарата си.
— Не ви ли хрумна да се свържете с полицията и да разберете дали една от жертвите в дома в Крестуд не е дъщеря ви? — попита раздразнено Ким.
Всеки признак на емоция от негова страна щеше да възвърне поне донякъде вярата й в човешката раса.
Той се приведе напред.
— Мелани една от умрелите ли е? "Най-сетне", помисли си Ким. Мъжът беше проявил интерес към дъщеря си, която беше изоставил преди петнадесет години.