Извади мобилния си телефон и се свърза със социалните служби. Говори няколко минути и приключи разговора. Предупреждение за деца "в рисково положение", подадено от полицейски служител, щеше да възбуди моментална реакция. До един час на вратата им щеше да чука някой социален работник. Ким предположи, че за Тина вече е късно, но Риана и бебето все още имаха шанс.
Входната врата на къщата се отвори и Брайънт излезе оттам. Не беше съвсем сигурна, но сякаш всичките му крайници си бяха на мястото.
— Още ли си женен? — попита тя и се премести на мястото до шофьора.
— Майката и кутретата са отново заедно, върху едно одеяло до кухненския радиатор. На печката се готви пиле с ориз, а жената търси информация в интернет как се отглеждат кутрета.
— Ще ги задържите ли?
Той кимна.
— Засега, докато пораснат достатъчно.
— Как успя?
Той сви рамене.
— Казах й истината, началство — отговори просто той.
Ким си представи как щяха да разглезят кученцата у тях.
Тя отчаяно поклати глава.
— Добре, закарай ме сега в управлението и после отивай в болницата. Един от нас трябва да разпита Крофт, ако се появи удобна възможност.
— Ти няма ли да дойдеш?
Ким поклати глава:
— Май не е добра идея. Може и да си внушавам, но мисля, че госпожа Крофт не ме харесва особено много.
ГЛАВА 59
Ревът на нейния мотоциклет "Нинджа" замря, когато Ким спря на оголеното парче земя. Тя свали каската си и я окачи на дясната ръкохватка.
Застана на върха на хълма и огледа района отвисоко. Първите два разкопани участъка отново се сливаха с местността, а тентата с техническото оборудване беше разглобена. Временните ограждения наоколо вече ги нямаше и представителите на медиите си бяха тръгнали. Нямаше ги и охраняващите полицаи, а малкото останало оборудване беше събрано в горния край на района. Всичко наоколо отново беше просто безлюдна общинска земя, където веднъж годишно се настаняваше пътуващият панаир, за да предложи забавление на местните жители.
Само няколко плюшени мечета и увехнали цветя, поставени в подножието на хълма, загатваха за събитията от изминалите дни.
Тази част от разследването беше приключила. Всички улики от загиналите бяха събрани и сега оставаше тя и нейният екип да разгадаят значението им.
Някой ден имената на трите момичета щяха да бъдат обявени на страница в "Уикипедия". Към нея щеше да води препратка от главната страница с информация за индустриалната част на средна Англия. Тройното убийство щеше винаги да петни историческото наследство на този регион.
Читателите щяха да прескачат статията за ковачите от Недъртън, които бяха изработили котвите и веригите за кораба "Титаник", а двадесет породисти коня бяха изтеглили стотонния товар през целия град.
Подобно сензационно заглавие щеше да заличи постиженията на металургията, които датираха още от шестнадесети век.
Този случай щеше да се запомни като един от мрачните моменти в историята на региона.
— Помислих си, че може да си ти, началство — каза Досън, като излезе от тентата.
Под очите му имаше тъмни кръгове. Джинсите му бяха мръсни, а пуловерът му беше намачкан, но след всички часове, прекарани в отдадена служба около разкопките, имаше право да изглежда неспретнат.
Ким искаше да го поздрави за добре свършената работа, но думите сякаш заседнаха в гърлото й. Всеки път, когато го потупваше по рамото, той намираше начин отново да я ядоса още на следващия ден.
— Досън, искам да знаеш, че ме побъркваш. Ти си един забележителен детектив, но понякога се държиш като тригодишно хлапе.
Тя замлъкна. Не бе имала намерение думите й да прозвучат точно така.
— Виж, просто исках да ти кажа, че имаше трудна седмица в личен план, но въпреки това си свърши работата блестящо.
Досън отметна глава назад и се засмя.
— Благодаря, началство. От твоята уста това значи много.
— Наистина го мисля, Кев.
Погледите им се срещнаха. Вярваше й.
— Слушай, почини си утре. Всички работихме осем дни подред. В събота сутринта ще се съберем за няколко часа, Брайънт ще почерпи кафе и мъфини, ще обсъдим напредъка около случая и ще съставим план за следващата седмица.
— Мина цяла седмица, началство. Още ли съм основният заподозрян?
Тя поклати глава.
— Не, започвам да си мисля, че е по-вероятно да е Брайънт.
Тя влезе в последната останала тента и вътре видя Сърис, която стоеше сама до сгъваемата маса, отстрани на гроба.