— Къде са ти другарчетата? — попита Ким.
Сърис се обърна и се усмихна.
— Колегите ми са в хотела, събират си багажа и потеглят. Работихме плътно дяла седмица.
Ким кимна в знак на съгласие.
— А ти?
Сърис въздъхна тежко.
— Още малко. До няколко часа ще приключа и с този гроб. Мисля, че изровихме всичко. Жертвата не беше заровена толкова дълбоко, колкото другите, но все пак искам да го огледам обстойно.
— Значи след малко си тръгваш? — попита Ким.
Сърис поклати глава.
— Не. Ще оформям документацията до късно.
Тя протегна ръка и взе една пластмасова купичка.
— Още мъниста, но ти, разбира се, знаеш това. По тялото имаше остатъци от дрехи, но Даниъл ги занесе в лабораторията. Платът беше твърде фин и тук можеше да го повредим.
— Нещо друго?
Сърис посочи към едно квадратче пръст в ъгъла на гроба, малко по-голямо от педя. Лицето й беше измъчено и уморено.
— Опасявам се, че не, освен ако там не се появи нещо съществено.
— Откри ли протеза?
Сърис се намръщи.
— Не. Трябваше ли?
— Последната улика от процеса на разпознаване, която ми трябва.
— Дори да е била там, със сигурност не е паднала сама от тялото.
По дяволите, без нея нямаше как да потвърди казаното от Никола за самоличността на момичетата.
Ким кимна с разбиране и излезе от тентата. Спря за миг и влезе обратно.
— Сърис, добре ли си?
Сърис се обърна, учудена или от въпроса, или от човека, който го задаваше. Усмихна се, но пресилено.
— Честно казано, Ким, не зная. Цялата съм изпълнена с гняв и не мога да се отърся от него. Защото не ме интересува какво са направили или какво не са направили тези момичета. Знам само, че са се отнесли с тях като с животни. Някой ги е измъчвал и ги е заровил да гният в земята, а те са били просто деца. Искам да съм там, когато хванеш шибаното копеле, което им го е причинило. Искам да сторя същото с него — и най-тревожното е, че се чувствам напълно способна да се отнеса с него със същата жестокост.
Ким видя как раменете й увиснаха, когато свърши. Понякога забравяше, че Сърис не беше свикнала да обработва местопрестъпления и един толкова мъчителен случай като този не беше най-доброто начало.
Жената срещу нея я погледна и поклати глава.
— Как успяваш, Ким? Как преживяваш това всеки ден, без да полудееш?
Ким се замисли.
— Поправям разни неща. Вземам една купчина мръсни, ръждясали части и им вдъхвам нов живот. Създавам нещо красиво, което да компенсира грозотата, с която се сблъскваме всеки ден. Помага ми. Знаеш ли обаче кое ме крепи наистина?
— Кое?
— Увереността, че ще го хвана.
— Вярваш ли в това наистина?
Ким се усмихна.
— О, да. Защото моята решителност далеч надхвърля усилията, които трябва да положи той, за да ми се измъкне. Няма да спра, преди да си плати за стореното. И всичките ти усилия, всяка открита улика, всяка изровена кост, ще ми помогнат да го направя. Дяволски трудно е, Сърис, но си струва.
Сърис кимна и се усмихна.
— Знам това и вярвам в теб. Ще го хванеш.
— И още как. Дори ще му предам много поздрави от теб.
После двете замълчаха. Ким нямаше повече въпроси към тази жена, която беше работила неуморно дни наред, без да обръща внимание на физическото и психическото си изтощение.
Ким се приближи към нея и протегна ръка. Макар кожата й да беше груба на места, ръкостискането беше нежно и топло.
— Благодаря ти за всичко, Сърис, и ти пожелавам безпрепятствено пътуване към дома. Надявам се да се срещнем отново.
Сърис се усмихна.
— Аз също.
Ким кимна и излезе от тентата.
Трябваше да открие една зъбна протеза.
ГЛАВА 60
Когато влезе, видя Даниъл и Кийтс, които стояха от двете страни на една папка, поставена по средата на масата. Даниъл се отмести и Кийтс се обърна.
— О, инспекторе, колко се радвам да те видя.
Ким го изгледа.
— Не, наистина, така е. В моя случай отсъствието като че ли наистина увеличи привързаността. Допускам, че моята деликатна, чувствителна природа почти ще е в състояние да понесе хапливия ти език.
— Тази седмица не беше от най-трудните, нали? — попита го тя и повдигна вежди.
— Несъмнено.
Той започна да изброява на пръстите си.
— Имах двама намушкани с нож в Дъдли, един възрастен господин, припаднал в чинията по време на празничната вечеря по случай осемдесет и петия си рожден, както и два смъртни случая по неизвестни причини. А, да, и върволицата от трупове, която остави ти след себе си.