— Много ми е приятно да си бъбрим, но успя ли все пак да достигнеш до някаква полезна информация?
Той се замисли за момент и поклати глава.
— Не, размислих. Току-що осъзнах, че въобще не си ми липсвала.
— Кийтс — изръмжа тя.
— Тази сутрин изпратих резултатите от аутопсиите в кабинета ти. Както вече ти е известно, Тереза Уайът е била удавена чрез натиск върху гърдите. Жертвата вече е била потопена във водата и следователно почти не е имало опит за самозащита. Не открих никакви други следи по тялото, както и признаци за сексуално насилие. За годините си е била в сравнително добро здраве.
— Не мисля, че има нещо неясно около причината за смъртта на Том Къртис, и мога единствено да допълня, че дори само бутилката уиски е щяла да го убие. Сърцето му е било в толкова лошо състояние, че едва ли е щял да доживее, до четиридесет и пет. А, да, за последно е ял салата и ростбиф. С коричката, ако не се лъжа.
Ким завъртя очи към тавана.
— Колкото до Мери Андрюс, ти не успя да стигнеш до нея, преди да е станало твърде късно — продължи той. — За да достигна до каквито и да било заключения, обикновено имам нужда от някакъв труп. Артър Канъп е умрял вследствие на тежка вътрешна травма, причинена от сблъсък с автомобил. Черният му дроб е бил на доизживяване, но останалите му органи са били в доста добро състояние като за човек на неговата възраст.
Кийтс вдигна ръце, сякаш искаше да каже "това е всичко".
— Никакви улики, никакви следи, нищо?
— Не, защото това не ти е телевизионен сериал. Ако трябваше да снимаме едночасов вълнуващ епизод, можеше би изведнъж щях да открия в гърлото на Тереза Уайът влакно от килим, което да съвпадне с обзавеждането в дома на вашия главен заподозрян. Може би по тялото на Том Къртис щях да открия косъм, откъснал се заедно с корена от главата на убиеца. Само че не съм сериал, който можеш да си пуснеш по телевизията.
Ким изръмжа. От опит знаеше, че понасяше по-трудно поученията на Кийтс, отколкото болезнен зъбен абсцес. Намръщеното му лице подсказваше, че предстои и още.
Тя се облегна на работния плот от неръждаема стомана и скръсти ръце.
— Колко жени е убил изкормвачът от Йоркшир?
— Тринадесет — отговори Даниъл.
— И как са го заловили?
— Двама полицаи са го арестували за управление на автомобил с фалшиви регистрационни номера — отговори тя.
— Значи след тринадесет трупа така и не са го заловили заради откъснати косми и килимени влакна. Следователно мога да предам само онова, което ми казва тялото. Няма веществени доказателства, които да заменят добрите стари полицейски практики: дедукция, инстинкт и интелигентна, практична мисъл. Което ми напомня — къде е Брайънт?
Ким го изгледа и отново се обърна към масата. Видя, че етикетът на бялата му престилка се подава над яката. Претегна ръка и го напъха обратно навътре с показалеца си.
Кийтс се обърна да я погледне. Тя повдигна едната си вежда. Той се усмихна и отново се върна към работата си.
Ким погледна Даниъл.
— Докторе, откри ли протеза?
Той се обърна към нея и Ким остана поразена от умората в очите му. Знаеше, че е работил до късно, за да извадят тялото на третата жертва. Точно както би направила самата тя.
— Какво, без обиди, сарказъм или язвителни забележки?
Усети, че си приличат. Веднъж зададени, въпросите трябваха да намерят своя отговор и той нямаше да спре докато не ги получи. В случаи като този нямаше разписания, дежурства и свободно време. Нищо друго освен потребността да узнае. Ким го разбираше.
Тя наклони глава и се усмихна.
— Не, докторе. Не и днес.
Той задържа погледа й и също се усмихна.
Кийтс беше насочил вниманието си обратно към работния плот.
— Няма протеза — заяви Даниъл.
— Мамка му.
— Но би трябвало да има. Липсват три от горните й зъби. Ким въздъхна дълбоко. Вече разполагаше с имената на трите момичета. Това безспорно беше тялото на Луиз.
— Попита ли Сърис? — каза той.
— Не е при нея.
— Вижте тук — каза тихо Кийтс.
Даниъл се приближи към горната част на работния плот и погледна към мястото, което сочеше показалецът на Кийтс. Даниъл бавно кимна.
— Какво има? — попита Ким.
Кийтс я погледна, сякаш беше изгубил дар слово. Ким изведнъж се напрегна. Този човек беше виждал тела във възможно най-ужасните степени на разлагане. Беше запазвал самообладание, дори когато беше изправен пред най-невъобразимите местопрестъпления, гниенето и новообразуваните живи организми, които го следваха. Беше го чувала как по време на предварителен оглед на труп нарича личинките с думата "приятелчета". Какво, по дяволите, би могло да всее толкова ужас в него?