— Погледни тук — обърна се към нея Даниъл и посочи пубисната кост.
Ким видя, че по цялата й дължина преминава пукнатина. Тя вдигна глава към Даниъл:
— Пелвисът е счупен?
— Погледни по-отблизо.
Ким се наведе колкото можеше по-ниско и забеляза вдлъбнатините по ръба на костта. Преброи общо седем. Средната беше по-дълбока от останалите. И по двете части на счупената кост личаха зигзаговидни следи. Ким забеляза, че назъбеният участък с дължина почти три сантиметра се сливаше с дълбоката цепнатина на костта.
Ким с ужас отстъпи назад и погледна първо Даниъл, после Кийтс и накрая отново Даниъл, неспособна да осмисли онова, което се намираше пред очите й.
— Да — обади се с дрезгав глас Кийтс. — Кучият син е използвал трион, за да се опита да я среже на две.
Всички мълчаливо впериха поглед в скелета, бил някога младо момиче. Не безгрешно или невинно, но все пак младо момиче.
Ким отстъпи встрани и едва не падна върху Даниъл. Той я хвана с две ръце.
— Добре ли си?
Тя кимна и се отдръпна. Не искаше да казва нищо, преди прилошаването да отмине.
Всички се сепнаха, когато телефонът й звънна. Раздвижиха се, като че ли някой беше отместил пръста си от бутона за пауза. Беше Брайънт, който се обаждаше някъде от вътрешността на сградата.
Ким отговори на обаждането с пресъхнали устни.
— Началство, тук си губя времето.
— Още ли е в операционната? — попита тя и погледна часовника си.
Ако наистина беше така, нещата не изглеждаха обещаващо за Ричард Крофт.
— Не, откараха го обратно в отделението преди час. Ножът е изваден и опакован. На няколко пъти се свестява и губи съзнание, но госпожа Корфт не ме оставя да припаря до него.
— Идвам — каза тя и приключи разговора.
— Къде отиваш сега? — попита Кийтс.
Тя сведе поглед към тяло номер три и си пое дълбоко дъх.
— Отивам да вдигна един скандал.
ГЛАВА 61
Усещах, че Луиз ме подозираше. Тя беше различна от другите две. Мелани беше срамежлива и жалка; отчаяно търсеше обич и одобрение. Трейси беше отракана и чувствена, но във вените на Луиз течеше нещо зло.
Луиз не беше като другите две. Никой не я беше малтретирал, изоставил или пренебрегвал. Тя просто не харесваше правилата, въведени с появата на доведения баща и новороденото.
Луиз обичаше да се разпорежда — забелязах го още първия ден, когато си избираше на кое легло да спи. Момичето, което вече се беше настанило там, дръзна да й откаже и в резултат на това се сдоби с фрактура на китката.
Не беше трудно човек да повярва, че е упражнила толкова насилие върху седеммесечното си братче, та я бяха изхвърлили от собствения й дом.
За разлика от Трейси, Луиз нямаше мярка. Тя просто беше жестока. В нея нямаше нищо сексуално, нищо забавно — аз просто не можех да я понасям.
Никой не се пречкаше на Луиз. У нея бушуваше гняв, който копнееше да се развилнее на воля. Гневът бълбукаше някъде дълбоко в нея, сред болката и омразата.
Но аз знаех нещо за нея, което никой друг не знаеше.
Луиз беше зла и склонна към насилие. А също така се напикаваше нощем.
Използваше вибриращ ръчен часовник, за да се събужда в четири часа през нощта, ставаше от топлото легло и тръгваше към тоалетната. Не се връщаше, преди да облекчи пикочния си мехур.
— Здравей, Луиз — казах аз една нощ, когато тя излезе от тоалетната.
— Какво искаш? — попита тя, вдигайки ръка към устата си.
— Мисля, че трябва да си поговорим. Напоследък ми се виждаш притеснена.
— Не думай — каза тя и сложи ръка на кръста си. — Приятелките ми окапват една след друга като мухи.
Аз свих рамене.
— Явно не те харесват достатъчно, за да останат с теб.
Лицето й сякаш се сви в средата, когато тя стисна устни и присви очи.
— А може би нямат думата?
Охо, браво на мен. Само един психопат можеше да разпознае друг.
Нямаше причина да си играя игрички с Луиз. Съдбата й беше решена. Но аз реших да се позабавлявам малко.
— Как така? — попитах аз.
— Знам, че имаш нещо общо с това. Уж се държиш мило с нас, но в теб има нещо сбъркано.
Мълчаливо поздравих Луиз за прозорливостта.
— Виж само кой го казва. Кой би наранил умишлено невръстното си братче? Лошотията ти отблъсква всички. Обзалагам се, че приятелките ти са те изоставили, защото не са могли повече да те понасят. Дори собственото ти семейство те мрази.