Выбрать главу

Когато излязоха от отделението, жената рязко пусна ръката на Ким, все едно беше прокажена.

— Не ми харесват методите ви, както не харесвам и вас самата.

— Няма да го взема присърце, обещавам ви.

Жената се обърна, за да влезе отново в отделението.

— Но всъщност проблемът не е в методите ми, нали, госпожо Крофт?

Нина се извърна и направи една крачка обратно към нея. Чудесно.

— Вие не сте глупава. Преди да се обадите и да поискате отстраняването ми от случая, вероятно сте потърсили информация за мен. По-скоро ви дразни процентът на престъпленията, които успявам да разкрия.

Нина се приближи.

— Дразни ме фактът, че се отнасяте към съпруга ми като към заподозрян, което ми говори, че не сте достатъчно компетентна да водите това разследване. Очевидно нямате нужните умения…

— Защо бихте искали да ме отстранят от случая, след като знаете много добре, че ще го разреша, колкото и време да ми отнеме?

Нина Крофт продължи да я гледа заплашително.

— Особено след като знаете, че съпругът ви е в опасност? Всяка нормална съпруга би искала да заловят убиеца възможно най-бързо, така че да изчезне заплахата за живота на любимия човек.

— Внимавайте, инспектор Стоун.

— От какво се страхувате, госпожо Крофт? Защо сте толкова ужасена от възможността да открия отговорите? И какво, по дяволите, е сторил вашият съпруг преди всичките тези години?

Нина отстъпи и скръсти ръце пред гърдите си.

— Никога няма да докажете, че е сторил нещо нередно.

— Любопитно ми е как така не твърдите, че не е сторил нищо нередно — а само че няма да успея да го докажа.

— Играете си с думите.

— Съпругът ви знае нещо за онова, което се е случило в дома в Крестуд преди десет години — а за разлика от него има други, които не са имали късмета да оживеят, за да го разкажат.

Жената я гледаше равнодушно. Ким беше почти сигурна, че не е срещала друга жена, която да е по-лишена от съчувствие от Нина Крофт.

Ким невярващо поклати глава.

— Възпрепятствате разследването при всяка една възможност. Опитахте се безуспешно да ме отстраните от случая. Използвахте влиянието си на адвокат, за да се опитате да попречите на разкопките…

Гласът й заглъхна в момента, в който я осени истината.

— Ти си отровила кучето на професора! Когато позволените от закона мерки са се оказали безрезултатни, ти си решила на всяка цена да осуетиш разкопките. Господи, що за човек си ти?

Нина сви рамене.

— Арестувайте ме за непозволена употреба на телбод, ако искате.

Ким забеляза някакво раздвижване зад главата на Нина Крофт и се досети, че Брайънт вече е излязъл от болничната стая.

Ким се наведе към нея и заговори:

— Ти си едно безскрупулно, студено, жалко подобие на жена. Не ти пука за никого и за нищо. Мисля, че знаеш точно какво се е случило на онова място — и единственият човек, когото се опитваш да защитиш, си самата ти. Мога да ти обещая едно: ще дойде денят, когато ще те посетя отново, и в този ден ще има един особено публичен арест за възпрепятстване на правосъдието.

Ким замълча, когато Брайънт мина през първата двойна стъклена врата.

— Сега вече наистина имаш основание да подадеш жалба. Така че дай всичко от себе си, моля те.

Брайънт застана до нея.

— Разбра ли всичко необходимо? — попита тя.

Брайънт кимна и се обърна към Нина.

— Съпругът ви пита за вас.

Нина погледа първо единия, после другия и осъзна, че са я изиграли. Лицето й почервеня. Нина Крофт не обичаше да губи.

— Ах, ти, малка, подла кучка…

Ким се обърна и се отдалечи.

— Като гледам, вече сте първи приятелки, началство?

— До гроб. Какво разбра?

— Абсолютно нищичко.

Ким спря насред крачката си.

— Шегуваш ли се?

Брайънт поклати глава.

— Не.

— Имаме жертва, оцеляла след нападение. Единствената оцеляла жертва на кучия син, който е убил поне двама души

— И Крофт не казва абсолютно нищо?

— Началство, човекът едва успява да каже две думи. По системата с "да" и "не" все пак успях да разбера, че е бил изправен, с гръб към вратата, когато ножът се е забил в гърба му. Паднал е по очи и моментално е загубил съзнание.

Ким издиша през зъби.

— Минути, Брайънт. Явно сме го изпуснали за няколко проклети минути. Който и да е бил, извършителят е знаел, че има съвсем малко време, преди Марта да се върне с покупките. А освен това е знаел единствения начин да влезе и излезе незабелязано.

Когато излязоха от болницата, навън беше тъмно.