— Можете да си съставите мнение за Джес в първите трийсет секунди след срещата. Прави доста лоши неща, които не трябва.
— Имаш предвид наркотици, алкохол?
— Продължавайте — окуражава ме Кейт.
— Трудно ли е за семейството ви да се справи?
— Ами, да, всъщност не мисля, че го прави нарочно. Това е начинът, по който ги кара да го забележат, разбирате ли? Имам предвид, представете си как бихте се чувствали, ако бяхте катерица, която живее в клетката на слоновете в зоологическата градина. Дали някой ще отиде там и ще каже: „Хей, погледнете тази катерица!“ Не, защото има нещо много по-голямо, което хората забелязват най-напред. — Кейт прокарва пръсти нагоре-надолу по една от тръбите, които стърчат от гърдите й. — Понякога краде неща от магазините, друг път се напива. Миналата година направи един номер с антракс. Такива ми ти работи върши Джес.
— А Ана?
Кейт започва да нагъва одеялото над скута си.
— Имаше една година, когато всеки празник — имам предвид, дори Деня на загиналите във войните — бях в болницата. Не беше нарочно, разбира се, но така се случи. Сложихме елха в стаята ми за Нова година, търсихме великденски яйца в закусвалнята и молихме за почерпка на Хелоуин в ортопедичното отделение. Ана беше шестгодишна и изпадна в страхотен гняв, защото не й позволиха да донесе фойерверки за Четвърти юли — всички тези кислородни палатки — Кейт ме поглежда. — Тя избяга. Не че отиде далеч или нещо подобно — мисля, че стигна само до фоайето, преди да я хвана. Щяла да си намери друго семейство, така ми обяви. Както казах, беше само на шест и никой не го прие на сериозно. Но аз се чудех какво ли щеше да бъде, ако бях нормална, затова напълно разбирах защо и тя се пита същото.
— Когато не си болна, с Ана разбирате ли се?
— Предполагам, като всички останали сестри сме. Караме се кой компактдиск да пуснем, говорим си за симпатични момчета, крадем си лака за нокти. Тя ми рови в нещата и аз викам; аз бъркам в нейните и тя опищява къщата. Понякога е страхотна. А друг път ми се иска да не се беше раждала.
Звучи толкова познато, че се ухилвам.
— Имам сестра близначка. Всеки път, когато го казвах, майка ми ме питаше дали наистина мога да си представя да съм единствено дете.
— А можехте ли?
Разсмивам се.
— О… определено имаше случаи, когато можех да си представя живота без нея.
Кейт дори не се усмихва.
— Разбирате ли — признава ми тя, — при нас сестра ми е тази, която винаги е трябвало да си представя живота без мен.
Сара
1996 г.
На осем години Кейт е дълга плетеница от ръце и крака, нещо, което прилича повече на същество, изтъкано от светлина и чистачки за лула, отколкото на момиченце. Надниквам в стаята й за трети път тази сутрин и я намирам облечена в още една различна дреха — рокля, бяла на червени черешки.
— Ще закъснееш за собствения си рожден ден — подканям я.
Кейт се бори с горнището, но накрая съблича роклята.
— Приличам на мелба.
— На този свят има и по-лоши неща от това — изтъквам.
— Ако беше на мое място, коя пола щеше да облечеш — розовата или раираната?
Поглеждам двете купчинки на пода.
— Розовата.
— Райетата не ти ли харесват?
— Тогава облечи нея.
— Ще сложа черешките — решава и се обръща да вземе роклята. На задната част на бедрото й има синина, голяма колкото половин долар, черешка, която е оставила отпечатък през плата.
— Кейт — питам, — какво е това?
Тя се извива и поглежда към мястото, което й соча.
— Сигурно съм се ударила.
От пет години Кейт е в ремисия. Отначало, макар че трансплантът сякаш работеше, не спирах да чакам някой да ми заяви, че е станала грешка. Когато Кейт се оплака, че я болят краката, мигновено я заведох при доктор Чанс, убедена, че болестта се завръща, за да установя, че маратонките са й станали малки. Когато паднеше, вместо да целуна удареното, я питах дали всичко с плателетите й е наред.
Синината се получава, когато има кървене на тъканите под кожата. Обикновено — но невинаги — е вследствие на травма.
Споменах ли, че изминаха цели пет години?
Ана подава глава в стаята.
— Татко казва, че току-що е пристигнала първата кола и не го е грижа дали Кейт ще слезе долу, облечена в чувал. Какво е чувал?
Кейт навлича роклята през главата си, вдига подгъва и потрива синината.