Само след миг Брайън вече е прекосил стаята и ме взема в обятията си.
— Никога не е честно, скъпа — отговаря той.
След месец се връщаме за трето извличане на лимфоцити. С Ана сядаме на местата си в лекарския кабинет и чакаме да ни повикат. След няколко минути тя дръпва ръкава ми.
— Мамо.
Поглеждам към нея. Ана люлее крачета. Ноктите й са лакирани с многоцветния лак на Кейт.
— Какво?
Усмихва ми се.
— В случай че по-късно забравя да ти го кажа, не беше толкова лошо, колкото си мислех, че ще бъде.
Един ден сестра ми пристига без предупреждение и с позволението на Брайън ме завежда в пентхаус апартамента на „Риц-Карлтън“ в Бостън.
— Можем да правим каквото пожелаеш — обявява ми. — Галерии, разходки по Пътеката на свободата, вечери навън на пристанището.
Онова, което наистина искам, е да забравя, ето защо след три часа седя до нея и двете довършваме втората си стодоларова бутилка вино.
Вдигам шишето за гърлото.
— С тези пари можех да си купя рокля.
Зан изсумтява.
— Да, може би, от „Филийнс Бейзмънт“.
Краката й са вдигнати на тапициран с брокат стол, а тялото й е проснато на белия килим. От телевизора Опра ни съветва да минимизираме живота си.
— Освен това, когато облечеш едно страхотно „Пино Ноар“, никога не изглеждаш дебела.
Поглеждам я и внезапно усещам прилив на самосъжаление.
— Не. Сега няма да плачеш. Не е включено в цената на стаята.
Внезапно единственото, за което мога да мисля, е колко глупави изглеждат жените при Опра, със скъпите си портмонета „Филофакс“ и претъпканите си гардероби. Чудя се какво ли е приготвил Брайън за вечеря. Дали Кейт е добре.
— Ще се обадя вкъщи.
Тя се надига на лакът.
— Знаеш ли, имаш право да си починеш. От никоя жена не може да се очаква да е мъченица двайсет и четири часа на ден.
Аз обаче я чувам грешно.
— Мисля, че след като веднъж решиш да станеш майка, това е единствената смяна, която се предлага в договора.
— Казах „мъченица“ — смее се Зан, — не „майка“.
Усмихвам се леко.
— Има ли разлика?
Взема телефонната слушалка от ръката ми.
— Не искаш ли първо да извадиш трънения венец от куфара си? Само се чуй, Сара, и спри да се правиш на драматична героиня. Да, наистина извади лош късмет. Да, наистина е ужасно за когото и да било да е на твое място.
Бузите ми пламват.
— Нямаш представа какъв е животът ми.
— И ти нямаш — отвръща Зан. — Ти не живееш, Сара. Ти чакаш Кейт да умре.
— Не чакам… — започвам, но после млъквам. Истината е, че да, наистина чакам.
Зан погалва косата ми и ме оставя да се наплача.
— Понякога е толкова трудно — признавам — думи, които не съм изричала пред никого, дори пред Брайън.
— Стига да не е през цялото време — казва Зан, — няма нищо лошо. Скъпа, Кейт няма да умре по-бързо, защото си изпила още една чаша вино, защото си останала да пренощуваш в хотел, или защото си си позволила да изръсиш някоя глупава шега. Затова сядай, увеличи звука и се дръж като нормален човек.
Поглеждам към великолепието на стаята, към упадъчния ни пир от вино и ягоди, покрити с шоколад.
— Зан, — нормалните не правят това.
Тя проследява погледа ми.
— Абсолютно си права — взема дистанционното и започва да превключва каналите, докато намира Джери Спрингър. — Така по-добре ли е?
Избухвам в смях, а после и сестра ми. Скоро стаята започва да се върти около мен и двете лягаме по гръб и се взираме в гипсовите корнизи по ръбовете на тавана. Неочаквано си спомням как, когато бяхме деца, Зан винаги вървеше преди мен към автобусната спирка. Можех да се затичам и да я настигна, но никога не го направих. Исках единствено да я следвам.
Смехът се надига като пара, нахлува през прозореца. След три дни проливни дъждове децата с радост се втурват навън и ритат топка с Брайън. Когато животът е нормален, е толкова нормален.
Влизам в стаята на Джес и се опитвам да заобиколя разпилените парченца „Лего“ и комиксите по пода, за да оставя чистите му дрехи на леглото. После влизам в стаята на Кейт и Ана и разделям сгънатите им дрехи.
Оставям тениските на Кейт на шкафа й и го забелязвам: Херкулес плува с коремчето нагоре. Бръквам в купата, обръщам го и го хващам за опашката; той се носи във водата за няколко мига, сетне бавно изплува на повърхността. Коремчето му е бяло, не диша.