Брайън
Знаете ли, огънят и надеждата са свързани. Според гърците Зевс възложил на Прометей и Епиметей отговорността да създадат живот на Земята. Епиметей създал животните, раздавайки допълнителни предимства като бързина, сила, козина и крила. По времето, когато Прометей създал човека, най-добрите качества били изчерпани. Задоволил се да накара човека да върви изправен и му дал огъня.
Разгневен, Зевс отнел огъня от хората. Прометей обаче видял, че неговата гордост и радост трепери и не може да си сготви храна. Запалил факел от Слънцето и отново го дал на хората. За да накаже Прометей, Зевс го приковал към скала, където орел неспирно кълвял черния му дроб. За да накаже човешкия род, Зевс създал първата жена — Пандора — и й дал дар: кутия, която й забранил да отваря.
Любопитството на Пандора надвило и един ден тя отворила кутията. От нея излезли болести, нещастия и беди. Тя успяла да затвори капака точно преди да се измъкне надеждата — единственото оръжие, останало ни, за да се борим с другите неща от кутията.
Питайте, който и да било пожарникар и ще ви каже, че е вярно. По дяволите! Попитайте, който и да било баща.
— Заповядайте — обръщам се към Камбъл Александър, когато пристига заедно с Ана. — Има прясно кафе.
Той се качва след мен по стълбите, следван от немската си овчарка. Наливам две чаши.
— За какво служи кучето?
— Магнит за мацки — отвръща адвокатът. — Имате ли мляко?
Изваждам кутията от хладилника и му я подавам, после сядам на масата със собствената си чаша. Тихо е — момчетата са на долния етаж, мият машините и се занимават с ежедневната поддръжка.
— И така — подхваща Александър и отпива от кафето си. — Ана ми казва, че двамата сте се изнесли от къщата.
— Да. Предположих, че ще ме попитате.
— Нали си давате сметка, че съпругата ви е отсрещната страна? — отбелязва внимателно той.
Срещам погледа му.
— Предполагам, имате предвид дали осъзнавам, че не трябва да седя тук и да говоря с вас.
— Това би било проблем само ако съпругата ви все още ви представлява.
— Никога не съм молил Сара да ме представлява.
Александър се намръщва.
— Не съм сигурен, че тя го разбира.
— Вижте, с цялото ми уважение, това може да изглежда неимоверно важно и наистина е така, но същевременно имаме и друг жизненоважен проблем. По-голямата ни дъщеря е хоспитализирана и… ами, Сара се сражава на два фронта.
— Известно ми е. И съжалявам за Кейт, господин Фицджералд — казва той.
— Наричайте ме Брайън — обвивам ръце около чашата си. — Наистина бих искал да говоря с вас… без Сара да е наоколо.
Той се обляга назад на сгъваемия стол.
— Какво ще кажете да поговорим сега?
Моментът не е подходящ, но пък от друга страна, моментът никога няма да е подходящ за това.
— Добре — поемам си дълбоко въздух. — Мисля, че Ана е права.
Отначало не съм сигурен, че Камбъл Александър изобщо ме е чул. После той пита:
— Готов ли сте да го кажете на съдията по време на изслушването?
Свеждам поглед към кафето си.
— Мисля, че ще трябва.
По времето, когато с Поли се отзовахме на медицинското повикване тази сутрин, приятелят вече беше вкарал момичето под душа. Тя седеше на пода с крака около сифона, напълно облечена. Косата й беше полепнала по лицето, но дори и да не беше, щях да разбера, че е в безсъзнание.
Поли влезе под душа и я заиздърпва оттам.
— Казва се Магда — осведомява ни гаджето. — Нали ще се оправи?
— Диабетичка ли е?
— Какво значение има?
За Бога!
— Кажи ми какво сте поели — наредих.
— Просто се напивахме — отвръща момчето. — Текила. Беше на не повече от седемнайсет — достатъчно голям, за да е чувал мита, че един душ може да извади човек от припадък, предизвикан от хероин.
— Позволи ми да ти обясня нещо. Аз и приятелят ми искаме да помогнем на Магда, да спасим живота й. Но ако ми кажеш, че в системата й има алкохол, а се установи, че не е това, а дрога, каквото и да й дадем, може да окаже обратен ефект и да я разболее още повече. Схващаш ли?
Междувременно, точно пред душкабината, Поли вече беше свалил ризата на Магда. По ръцете й личаха следи от убождания.
— Ако е текила, значи са я вкарали с инжекции. Коктейл за кома?